Когато европейските банки се обръщат към правителствата, за да наберат необходимия капитал, те рискуват да стартират низходящата спирала на цената на държавния дълг и още загуби за кредиторите.
На 8 декември Европейският банков регулатор (EBA) нареди на банките в региона да наберат €115 млрд. до юни. Изправени пред опасност от спад на печалбите и неспособни да наберат средства на капиталовите пазари чрез продажба на акции, банковите компании може да бъдат принудени да търсят помощ от правителствата. Около 70% от допълнителните средства, които трябва да бъдат набрани според новите капиталови изисквания, се падат на кредиторите в Испания, Гърция, Италия и Португалия – страни, които се мъчат да убедят света, че могат да изплатят дълговете си.
„Ако правителствата на държавите от Южна Европа вложат пари в свои банки, държавният им дълг ще поскъпне, което ще изостри проблемите им, заяви Карел Лану, главен изпълнителен директор на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Тогава загубите на банките ще се увеличат, тъй като те държат държавния дълг. Това е порочен кръг. Трудно е да се реши кое да бъде стабилизирано първо – държавните облигации или банките.“
На срещата на върха в Брюксел миналата седмица лидерите на ЕС се споразумяха да предприемат действия за по-тесен фискален съюз с по-строги наказания за страните, нарушаващи бюджетните ограничения. С този ход германският канцлер Ангела Меркел и колегите й се опитват да сложат край на ерозията на доверието в способността на някои държави да изплатят дълговете си. Пазарните реакции бяха смесени, като акциите поскъпнаха, а облигациите поевтиняха.

Стрес тестове

Новите капиталови изисквания бяха приети след стрес тестовете, проведени от ЕBA, който съобщи, че изисква от кредиторите да отбелязват всички държавни облигации на страните от ЕС в отчетите си. Регулаторът поиска от банките да компенсират загубите от спада на цените на активите с допълнителен капитал.
Тъй като гръцките банки имат най-големия дефицит и трябва да наберат €30 млрд. по данни на ЕBA, те ще се нуждаят от помощта на ЕС и МВФ.
Испанските банки се нареждат на второ място с дефицит от €26 млрд. Banco Santander, най-голямата испанска банка, трябваше да набере €15,3 млрд. – повече от която и да било друга европейска банка. Компанията заяви, че планира да генерира капитал от печалбите си и да промени принципите, които следва при изчисленията си, като оцени някои от активите си като по-нискорискови. Миналата седмица ЕBA обаче предупреди банките да не манипулират претеглянето на риска в опит да изпълнят изискванията.
В балансите на испанските кредитори има заеми и ипотеки за €176 млрд., чийто статут се е влошил след срива на жилищния пазар в страната, изчислява централната банка. Новоизбраното правителство, което официално ще поеме властта по-късно този месец, обмисля създаването на лоша банка, която да абсорбира токсичните активи. Капитализирането на сектора според изискванията на EBA и поемането на лошите ипотеки може да вдигне испанския дълг с 20% от брутния вътрешен продукт, при положение че той вече е над 60%.
Най-големият френски кредитор BNP Paribas бе задължен да набере €1,5 млрд. след стрес теста, а подгласникът му Societe Generale се нуждае от €2,1 млрд. Според агенция Moody’s Investors Service, която смъкна рейтингите им миналата седмица, двете институции почти сигурно ще получат подкрепа от държавата, ако се наложи.
Френските банки разполагат с варианти да се рекапитализират без съдействието на държавата, заяви обаче Валери Пекрес, министър по бюджетните въпроси. Миналата седмица EBA намали средствата, които френските банки трябва да наберат, с около 17% на €7,3 млрд. въз основа на септемврийските им авоари, като предишните изчисления ползваха данните за юни.
Италианската банкова асоциация заяви, че ще се противопостави на новите капиталови изисквания от EBA „по всеки възможен начин“ и е готова да предприеме съдебни действия, съобщава информационна агенция АНСА. Европейският регулатор вдигна нивото на задължителните резерви за италианските банки с 3,4% на €15,3 млрд.
Опитите на Ирландия да стабилизира банките си доведе страната до ръба на фалита миналата година. След като гарантира всички банкови задължения през 2008 г., правителството бе принудено да попълва безброй дупки, докато загубите неумолимо растяха. Суверенният дълг се удвои до над 100% от БВП, след като в кредиторите бяха инжектирани около €60 млрд. Дъблин потърси помощта на ЕС и МВФ през ноември 2010 г.
„Европейските банки нямат достъп до свеж капитал, така че правителствата ще трябва да се бръкнат за парите, казва Барбара Матюс, управителен директор на BCM International Regulatory Analytics LLC, базирана във Вашингтон консултантска фирма. Германия връща фонда си за спасяване на банките и разполага с необходимите средства. Проблемът е дали останалите държави ги имат?“

Сериозни пробойни

Затруднените правителства могат да се обърнат за съдействие към Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), но той не можа да разшири потенциала си извън наличните €440 млрд.
„EFSF няма достатъчно пари да покрие част от италианските и испанските държавни задължения и успоредно с това да вложи средства в европейските банки, казва Дезмънд Лахман, сътрудник в Американския институт за предприемачество във Вашингтон. Просто не може да се справи с всичко наведнъж.“
Недостигът на капитал в банките от ЕС е по-голям от последната оценка на EBA, казва Лахман по повод септемврийските данни на МВФ за риск от €300 млрд., и то при по-благоприятни цени на държавните облигации по онова време.
След като банките не разполагат с варианти за набиране на капитал чрез пазара, а някои правителства не могат да осигурят ресурса, покриването на изискванията ще стане чрез продажба на активи и свиване на кредитирането в региона, казва Лану. EBA препоръча на банките да не прибягват до подобни мерки и ги помоли да се въздържат от изплащане на дивиденти.
Европейските финансови институции вече обявиха освобождаването от активи за €1,2 млрд. в стремежа си да достигнат необходимия дял на първичния капитал от 9% до юни, сочат данните на Nomura Holdings. Свиването на банковите баланси в региона може да стигне €3 трлн., изчислява Barclays.