Идеята на третия енергиен либерализационен пакет е да се засили започналото отделяне на операторите на преносните мрежи и това касае собствениците на далекопроводите високо напрежение и газопроводите с високо налягане. Промените се отнасят за равнопоставеността и прозрачността на достъпа до тези мрежи. Тази инфраструктура трябва да се използва като магистрала и всеки да има възможност срещу определена такса да пренася газ или електроенергия. Необходимо е изключването на възможността за конфликт на интереси при вертикално интегрираните предприятия, какъвто е БЕХ у нас.
Следващата цел на пакета е да има независимост на инвестиционните решения. Смятаме, че един оператор трябва да бъде и собственик на активите и да има абсолютната свобода да приема решенията, необходими за разширяване и модернизация на мрежата. За тази си работа, разбира се, той ще получава такса. В нашия случай БЕХ няма да има право да се меси при инвестициите на ЕСО и на „Булгартрансгаз“.
В новия пакет се предлага да се засили ролята на регулатора, който да получи повече правомощия. У нас това ще означава, че ДКЕВР ще може да се меси в работата на дружествата, ако забележи, че преносният оператор или вертикално интегрирано дружество не изпълнява в достатъчна степен инвестициите и изискванията за независимост.

Операторът става независим

При третия пакет ЕС предлага варианти за отделяне на дружествата – като независим системен оператор и независим преносен оператор. Независимият системен оператор не е собственик на активите, които ще принадлежат на друго предприятие. Техните взаимоотношения обаче са само на базата на търговски договори. България е избрала модела на независимия преносен оператор и това ще залегне в промените на Закона за енергетиката и ще бъде приложен за БЕХ. В дадения случай ЕС изисква още по-сериозни мерки за доказване на независимостта на оператора. Например ЕК винаги ще проверява доколко е независим преносният оператор.
Само 4 от държавите в ЕС са подали нотификации в комисията за предприетите мерки за третия енергиен пакет до средата на лятото. Всъщност нито една държава членка не е приложила напълно евродирективите. Това не би трябвало да звучи като извинение за нас, но процесът е много сложен и изисква доста сериозни промени не само в законодателството, но и на корпоративно ниво. Дори и операторът да е част от вертикално предприятие, той се разглежда като отделна фирма. Единствената връзка между вертикалното предприятие и оператора ще е на ниво собственост с представителство на БЕХ в Надзорния съвет на това дружество. Независимият преносен оператор ще си има собствена идентичност, собствени системи и дори и отделна сграда. Това означава, че ще се промени и фактът, че БЕХ и „Булгартрансгаз“ в момента са под един покрив.

Регулаторът с допълнителни права

Регулаторът получава и допълнителни права – може да налага вето при назначаване на представители в управителния орган, следи за изпълнение на всякакви търговски и финансови взаимоотношения, извършва контрол и предписва какви инвестиции да се направят. В дружествата се създава двустепенна структура – освен управителен се създава и Надзорен съвет и има изисквания какъв персонал може да бъде назначава в дружествата.
В дадения случай ЕСО, което сега е дъщерно дружество на НЕК, ще стане дъщерно дружество на холдинга. Активите, които сега са на НЕК, ще бъдат прехвърлени към ЕСО. За „Булгартрансгаз“ това упражнение ще бъде с една идея по-лесно да се направи, защото дружеството е собственик на активите за пренос и в момента. Работата по отделянето напредва и за ЕСО има извършен функционален анализ, за да няма грешки при прехвърлянето.
Процесът не е приключил и не е сигурно, че това ще стане до март следващата година и в другите държави - членки на ЕС. Закъснението идва от това, че трябват законодателни промени и нови правила за функциониране на пазара.