Министър Миков, защо не уволнихте старшината побойник?
Полицай преби сина си, защото взел, без да каже, 20 лв. от семейните пари. 14-годишното момче, изпаднало в шок, лежи със счупени ръце в “Пирогов”. Още не е ясно къде ще иде пострадалият тийнейджър, след като го изпишат от болницата – при бащата побойник или при състрадателни роднини. Съдбата му е в ръцете на социални работници, които сами не знаят, откъде да дирят помощ.
Елиана Митова
Полицай преби сина си, защото взел, без да каже, 20 лв. от семейните пари. 14-годишното момче, изпаднало в шок, лежи със счупени ръце в “Пирогов”. Още не е ясно къде ще иде пострадалият тийнейджър, след като го изпишат от болницата – при бащата побойник или при състрадателни роднини. Съдбата му е в ръцете на социални работници, които сами не знаят, откъде да дирят помощ.
Министър Миков, защо не уволнихте старшината побойник?! Чакате го пак да пребие сина си или да посегне на гражданите, вместо да ги пази от бандитите!?
И друго дете, жертва на домашно насилие, лежи втори ден в “Пирогов”с опасност за живота. Циганчето Исус, на 1 годинка, е със счупен череп. Лекарите подозират, че или е хвърлено от високо, или е бито жестоко по главата. В VI РПУ разпитаха баща му, но до наказателни мерки едва ли ще се стигне. Ако бебето оцелее или ще го пратят в социален дом, или ще го върнат на родителите.
В “Пирогов” вече привикнаха на подобни трагедии с деца - насилени, пребити и осакатени от собствените им родители или от възпитатели по социалните домове. Лекарите ги спасяват, властта ги връща на техните мъчители.
BG държавата нехае за своите деца – независимо дали растат в семейства, или са изоставени по сиропиталищата и по улиците. Един след друг стават обществено достояние потресаващи сюжети като във филми на ужасите - Могилино, Трън, малките фантоми на България. Потресени сме не само ние, българските граждани. Потресена е и Европа. Затова във всички възможни доклади на авторитетните международни организации - ООН, УНИЦЕФ, Комитета по правата на детето, четем: “България изостава в сферата на детската грижа”. У нас обаче докладите не стряскат никого – уж притеснена от поредния скандал, отекнал в обществото, властта набеждава журналистите, че си пъхат носовете, където не им е работа. И декларира помпозно, че грижите за децата се подобряват. Доказателство е сръчно натъкмената статистика, която уж показва, че броят на социалните домове намалява, защото децата се връщат в биологичните си семейства. Че все повече и повече се утвърждава приемната грижа. Че и циганчетата вече ходят на училище.
Какъв е резултатът от тази игра на криеница?! Натъпканите с невръстни нещастници социални домове, скитащите по улиците бездомни деца, влошеното здраве и растящата неграмотност сред подрастващите, насилието в семействата.
За децата в България се грижат твърде много институции – социално, образователно и здравно, Държавната агенция за закрила на детето, социални служби по места, кметства, полиция, детски педагогически стаи. За тях с пълна сила важи българската поговорка: “Много баби - хилаво дете”. По-добре да ги сведем до една. Която да работи ефективно за децата в България.