Кирил Аврамов, анализатор, „Политикъл Кепитъл“ За пореден път се убеждавам, че ние, българите, живеем в един чуден свят. Толкова чуден, че напоследък даже причудлив – място, в което совите определено не са това, което са. Какво имам предвид? Ами, ако се вярва на официалните изявления на политическия елит, особено в частта си управляващи, то сериозни проблеми с блокирането на европейски средства за България няма, има истерия. Размяната на „любезности” с европейските институции е тънка политика, а не фактология, а пък натрупаният бюджетен излишък ще бъде харчен през есента, но изглежда, че есента тази година започва през юли. Сигурно затова сега навън вали студен проливен дъжд… Студеният дъжд обаче предстои с публикуването на доклада на Европейската комисия, който ще доизстуди охлаждащите се отношения между София и Брюксел допълнително след доклада на ОЛАФ. Кучетата си лаят, керванът си върви Това обаче е най-добрата илюстрация за излъчваните политически сигнали от страна на правителството в сегашната напрегната ситуация, при която общественото мнение е скандализирано от констатациите на нашите европейски партньори по отношение на огромните злоупотреби с фондове на ЕС и притеснено от високата инфлация. На фона на спрените пари и всекидневните политически драми управляващите, за които очевидно е настъпила ранната есен, решиха да започнат харченето на бюджетния излишък за цялата 2008 г. предсрочно. Както стана ясно от публикуваните съобщения на правителството близо 167 милиона лева ще бъдат похарчени за финансиране на пътно строителство, като 120 милиона лева отиват за ускоряване на изграждането на автомагистралите „Марица”, „Тракия”, „Хемус” и Южната дъга на софийския околовръстен път, а 47 млн. лева за продължаване на строителните работи по десетте пътни проекта със спряно финансиране по програма ФАР. От очарователно лаконичните съобщения на МС за осигуреното бюджетно финансиране на визираните проекти става ясно едно за непредубедения наблюдател – някой много бърза да изхарчи доста пари в сектора на строителството. Бързината и пестеливият стил на правителствената комуникация обаче пораждат серия въпроси по отношение на начина, по който натрупаният излишък ще се изразходва. Тези въпроси могат да бъдат поставени най-общо по следния начин: - защо при декларации от страна на министъра на финансите, че излишъкът няма да се пипа до есента започнаха предсрочните харчове? - по какъв критерий бяха избрани проектите включени за финансиране от бюджета? - къде остана публичният дебат по отношение на това за какво да бъде използван бюджетният излишък и по кое време да бъде изхарчен? - не се ли налага допълнителна сериозна проверка на проектите, при които е спряно европейското финансиране преди наливането на допълнителни пари от бюджета? - каква е скоростта за избор на изпълнители на въпросните проекти? - това ли бяха най-належащите проекти за финансиране в Републиката и какъв е методът за приоритизиране на избраните обекти? - точно сега ли бе най-подходящият момент за избора на финансиране на именно тези проекти? Déjà vu Серията от поставени въпроси изглежда някак си резонно на фона на представения доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет на страната за 2007 г., откъдето става ясно как са похарчени 1,5 милиард лева в края на м.г. Очевидните дисбаланси и липсата на ясна мотивация при избора на обектите, заслужаващи финансиране с държавни средства, подсказват сериозна борба на различни добре свързани лобита за привличане на солидната и сигурна държавна подкрепа за конкретни проекти и мероприятия с краткосрочен характер. Иначе няма друго смислено обяснение защо финансирането на конкретна болница е в пъти повече, отколкото петдесет други, взети заедно, или защо конкретна административна сграда в провинцията е изключително важна и абсорбира сериозни средства. След безпрецедентното харчене м.г. няма как да отминем въпроса в кой сектор всъщност отидоха основната част от парите от излишъка. Ако дотук сте имали някакви колебания в правилния отговор и заложите на сектор пътно строителство отново, то няма да сбъркате изобщо. Открит обаче остава въпросът с ефективността на направените харчове, както и с тяхната целесъобразност. Защото, честно казано, не сме свидетели на качествен скок на обществено одобрение по отношение на качеството на инфраструктурата и масово задоволство от бързи и ефективни услуги в сектора. Оттук следва да се запитаме дали „единственото” смислено обяснение е само желанието на определени интереси да получат държавно финансиране и бързо да осребрят своите контакти в бързо изтичащото време в оставащия правителствен мандат или има и нещо повече. Нашето предположение е, че сме свидетели на подготовката на голямата политическа игра през 2009 г. В очакване на развръзката догодина Ранното начало на разходването на бюджетния излишък тази година може да бъде разчетен като ясен знак за началото на подготовката на кампаниите на партиите в коалиционното правителство за парламентарните избори през следващата година. Най-вероятно предстоят серия от подобни на взетите вече решения, които ще целят краткосрочни ефекти с цел повишаване на спадналата популярност на партиите, съставляващи правителството преди всичко в сферата на здравеопазването, заетостта и доходите на пенсионерите. Такива правителствени решения дават възможност за краткосрочно подобряване на имиджа на управляващите в представите на определени социални групи, но отлагането на дългосрочните реформи за неопределено бъдеще вреди на обществото и неговото развитие като цяло. Независимо от сравнително добрите показатели на българската икономика по отношение на растеж и състояние на държавния бюджет, които се отразяват в увеличените доходи на населението, но и увеличена инфлация, общественото недоволство е прекалено силно в политически аспект, за да бъде туширано с краткосрочни мерки. Това на практика означава, че щабовете на социалистическата партия и НДСВ има сериозно над какво да се замислят за предстоящите избори догодина.