Резултатите от последните избори могат да се тълкуват като вот на доверие към кабинета на управляващите. Всичко, на което сме свидетели в момента, стана доста изненадващо.
Смятам, че управляващите не изчакваха да минат изборите, за да предприемат непопулярни мерки. Тези неща сякаш не се виждаха преди изборите. Тежката икономическа ситуация и това, което става в Европейския съюз, дойдоха в последния момент. Не мисля, че тези намерения за спешни реформи са нещо, което е отлагано съзнателно. Просто сметките не излизат и е очевидно, че трябва да се предприемат рестриктивни мерки и трябва да се правят икономии. Може би и премиерът, и правителството не разчетоха добре този ход към непопулярни мерки. Много рязко, непоследователно подходиха и сами предизвикаха това социално напрежение. Докато всичко това може да става по друг начин. С преход, по-гладко, с много по-внимателен ход, с търсене на луфтовете, които могат да оберат в голяма степен социалното напрежение и чрез съответните корекции да доведат до по-добър баланс.

Подхожда се силово и това създава напрежение

В момента се подхожда много силово и това допълнително предизвиква хората, освен, разбира се, реалните проблеми, които са много големи.
Реакцията на синдикатите е последователна от гледна точка на тяхното предназначение да защитават хората на труда. От тази гледна точка техните действия са нормални. Въпросът е, че да накарат и правителството, и работодателите да влязат в диалог с тях, следва да направят и съответните отстъпки, а не да настояват за крайности, тъй като очевидно няма ресурс. Няма финансово обезпечение и определено трябва да се търси правенето на непопулярни реформи. Всичко това обаче трябва да става в рамките на преговорите, да се чуе обратната страна и съответно да се направят нужните споразумения.

Най-сериозният проблем е пенсионната реформа

Най-сериозният проблем е в пенсионната система. В една по-далечна перспектива това е залог в помощ на възрастните хора, но всичко това не трябва да се прави на сто процента за сметка на потенциалните пенсионери. Би могло да се намери една златна среда. Пълен успех на правителството поне според мен е, че две години успя да задържи социалното напрежение в условията на криза. Успява да прави стъпки за подобряване на инфраструктурата на страната, за изправяне на икономиката, но според мен в момента не са уцелили правилния тон за диалог в обществото. Колкото до възможните компромиси - знаем маниера на премиера. Той се опитва при всички случаи да преосмисля нещата и корекциите, които прави в поведението и решенията си, обикновено са в полезна посока. Очаквам в тази посока правителството да се коригира и да се тръгне към разрешаване на конфликтите. Ако се стигне до компромис от страна на управляващите, трябва да очакваме и компромис от страна на синдикатите, тъй като в крайната им форма техните искания са просто неизпълними. Те биха довели до повече проблеми за страната.
Възможно е ескалирането на протестите да доведе до дестабилизиране на страната. Това сме го виждали на много места. Няма никакъв проблем да се случи и в страната, но ще е крайно неблагоприятно за всички нас. Логично е, ако нещата ескалират, да се стигне и до политическа криза.
С демонстрация на сила и пъчене на мускули нещата няма да се решат в ничия полза. В това съм убеден и от тази гледна точка малко е неприемлива тази твърда позиция на управляващите. Смятам, че това е по-скоро ефект от изборната победа и резултатите от вота на хората само преди месец.
В момента опозицията не печели дивиденти от протестната вълна. Тя все още не е яхнала вълната, но и не мисля, че би могла да успее да го направи. Синдикалните проблеми са едни и трябва доста време да мине, за да се трансформират в политически. Дивидентите за управляващите биха се появили малко по-късно, когато рейтингът на управляващите спадне.
Все пак в интерес на всички, не само на опозицията, е в тази ситуация на силно вълнение лодката да не се клати много, защото може да потъне.