Мащабната данъчна реформа се очертава като съществена предпоставка за смъкване на бюджетния дефицит и подобряване на конкурентоспособността по пътя към процъфтяваща американска икономика.
В същото време гръмкият провал на парламентарните преговори по мерките за справяне с фискалната дупка вкара страната в политическа безизходица и намалява вероятността от радикални изменения в данъчния кодекс.
Президентът Барак Обама и най-вероятният му опонент в изборите през 2012 г., републиканецът Мит Ромни, не проявяват особено желание да превърнат темата в гвоздей на кампаниите си, което би им дало мандат за прекрояване на една осеяна със задни вратички система.

Загуба на растеж

Това още повече редуцира шансовете за излизане от задънената улица около бюджетния дефицит през тази година и дори следващата.
Потенциалните последици за САЩ са много бавно смъкване на дълговото бреме, загуба на икономически растеж, поевтиняване на долара и в крайна сметка риск от по-високи лихви.
При текущата траектория на бюджета до 2018 г. основни федерални програми като помощите за инвалидност ще останат без средства, а до 2029 г. Medicare (схемата за здравно подпомагане за възрастните американци) няма да може да покрива болничните сметки, изчислява Центърът за бюджетна отговорност.
Основанията за нов подход станаха още по-категорични, след като парламентарната суперкомисия за три месеца не успя да се договори как да смъкне поне $1,2 трлн. от федералния дефицит в следващите 10 години.
Сумата, която при това положение ще бъде постигната чрез автоматично орязване на разходите, е само частица от размера, с който трябва да бъде намален дефицитът, за да бъде овладян бюджетът и изплащани най-неотложните сметки.
Данъците се оказаха големият препъникамък за суперкомисията.
Доминиращи сили в дебата бяха двете крайни крила - активизираното от „Чаеното парти“ републиканско дясно, което се зарича никога да не вдига налозите, и представляваното от движението „Окупирай Уолстрийт“ демократическо ляво, което иска милионерите да плащат повече на държавата.
Кандидатите на републиканците за президент Херман Кейн, Рик Пери и Нют Гингрич предложиха планове за коренни данъчни реформи, които ще опростят кодекса, ще понижат данъчните ставки и ще се отърват от многото вратички в системата.
Корпоративният данък в частност ще се понижи рязко. Уловката е, че специалните отстъпки от лихвените данъци ще се жертват за сметка на една по-проста система.
Но и тримата кандидати имат малки шансове. Ромни, който е най-вероятният кандидат за опонент на Обама, предложи да се занимае със сегашната объркана като лабиринт система.
Обама се възползва от дебата за данъците, като обрисува републиканците като разглезени милионери, натрупали богатството си за сметка на бедните.
„Дебатът достигна политически застой“, заяви Марк Робин, икономист от американската Данъчна фондация.
Докато всяка страна представя в лоша светлина другата, трудно ще се постигне напредък със съкращаването на дефицита. Необходими са няколко стъпки, за да се направи пробив, и данъчната реформа заема централно място, твърди той.
Първо, политиците трябва да се споразумеят за това, колко големи приходи искат да натрупат, а след това да решат какъв да е размерът на данъчните ставки, с които да постигнат това.
Една възможна отправна точка може да бъдат общите приходи на федералното правителство, възлизащи на 18% от БВП. Това е средното ниво от 1945 г., но то надхвърля прогнозата за близо 15% през фискалната 2011 данъчна година и е най-ниското от 1950 г. насам.
Нивото от 18% беше използвано, когато за последен път беше направена данъчна реформа през 1986 г. по времето на Роналд Рейгън.
Без обща отправна точка политическият дебат ще остане в застой по специфични въпроси – както е сега по въпроса за това, дали да се продължат данъчните съкращения от ерата на Буш, или да се удължат съкращенията на данъците, които работодателите плащат по възнагражденията на служителите си.
Второ, данъчната реформа се нуждае от политически лидер.
Обама или неговият опонент от републиканците ще трябва да привлекат подкрепата на избирателите за една по-честна, по-ефективна и по-конкурентоспособна система. Тогава победителят на изборите през ноември 2012 г. ще може да продължи с данъчната реформа през 2013 г. като част от един по-широк план за съкращаване на бюджетния дефицит.
Един по-прост данъчен кодекс би разширил базата на данъкоплатците, като премахне вратичките в закона, понижи общите данъчни ставки и натрупа приходите, за които е било постигнато споразумение.
Председателят на Финансовия комитет на Сената Макс Бокъс, демократ от Монтана, иска промяна. „Данъчната реформа трябва да внесе ефикасност, простота и справедливост в системата. Ако бъде изпълнена, както трябва, може да насърчи разкриването на нови работни места и растежа и да помогне на американските предприятия да се конкурират в световната икономика“, заяви той пред Ройтерс.
Бившите съветски държави, които приложиха радикални планове за данъчни реформи като нисък плосък данък, отбелязаха силен ръст. Реформите на Рейгън през 1986 г., които след две години на пазарене доведоха до понижение на корпоративния данък, помогнаха да се постави основата на силния американски икономически ръст през 90-те години на XX в.

Дълг от 115% от БВП

Нужни са обаче спешни действия. Съотношението на американския дълг спрямо БВП удари 100% тази година и ако продължи да се движи по сегашната си траектория, ще надхвърли 115% от БВП до 2016 г. според изчисленията на МВФ. Това е над равнищата, които разразиха суверенната дългова криза в Европа.
Съотношението на щатския дълг към БВП беше средно 62% между 1995 г. и 2004 г., преди данъчните облекчения, въведени от Буш, да нарушат сериозно баланса между разходите и данъчните приходи.
Икономистите Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф изчисляват, че страните, чиито задължения са над 90% от БВП, генерират производство, което е с 1,3% по-ниско от това на по-слабо задлъжнелите страни. Големите публични задължения може да подкопаят стойността на валутата, да повишат цените на вноса, както и да затруднят привличането на капитали и да повишат лихвените проценти. Всичко това реално спъва растежа.