На този етап няма смисъл България да влиза в еврозоната. Присъединяването на страната първоначално към механизма ERM II, който следи дали се изпълняват критериите, е чисто политически процес, обвързан със съгласието на другите страни членки. При влизането ни в “чакалнята”, ако се справяме с критериите, могат да ни поканят и да приемем еврото. Като цяло влизането в механизма е окуражителна стъпка. Така България ще покаже, че уважава ангажимента за присъединяване към еврозоната. Проблемът обаче е, че това е стъпка, с която ще се увеличат държавните разходи.

Твърде скъпо...

С влизането ни във валутния съюз автоматично ще трябва да платим вноска от 350 млн. евро към Европейския спасителен механизъм и ще трябва да поемем гаранции за 6 млрд. евро, които ще увеличат държавния дълг. Тази сума в момента дори е по-висока от целия дълг на страната и на практика крие опасности. Страната ни на този етап е с ниски задължения и трябва да се стреми те да намаляват, а не да скачат. Понижаването на дълга ще изпрати по-добър сигнал към инвеститорите, отколкото присъединяването ни към еврозоната и поемането на нови ангажименти.
Освен това въпросът с гаранциите е, че няма никаква сигурност в кой момент ще ни бъдат изискани реално тези пари, т.е. кога ще са необходими за спасяването на някоя друга закъсала страна. А това е възможно да се случи, тъй като виждаме, че има липса на изпълнение на нужните промени, които да доведат до безпроблемно опериране на икономиките в съюза. Единственият начин да не възникне криза с някоя друга държава в момента е да се проведат реформите, които се отлагат вече 20 години. Промените трябва да са насочени към бизнес средата, към повишаването на конкурентоспособността. Ако погледнем как са се развивали страните в близките години, целият регион на еврозоната е със сравнително най-ниския растеж. Тоест държавите в този клуб последните години са изгубили конкурентоспособността си. За да се възстановят силите на страните, трябва да се работи за подобряване на гъвкавостта на пазарната среда, по-лесно да се наемат и да се освобождават хора. Има нужда от по-голяма гъвкавост при движението на работната ръка както в държавите членки, така и в целия Европейски съюз. В САЩ например няма подобни проблеми заради гъвкавостта на цялата икономика, по този начин при негативни шокове икономиката се стабилизира и понася ударите по-лесно.
Повечето държави имат проблеми и с огромните държавни сектори – т.е. преразпределението на разходите като процент от БВП е на твърде високо ниво. България например по този показател е сред страните с ниски разходи, като преразпределителната тежест е 37 на сто от БВП през последната година. Процентът в предходните години дори бе по-нисък, но с настъпването на кризата, когато се сви брутният вътрешен продукт, той се увеличи. Това ниско държавно преразпределение ни помага да привлечем нов бизнес, но у нас са нужни и други реформи. Такива са ниските административни изисквания, намаляване на лицензионните режими, трябва да ги има, но не трябва да са прекомерни. Не може да имаме режими, с които просто да оправдаваме администрацията и нейното съществуване. Има нужда от звена, които да следят ефективното развитие на икономиката.

Вариантът за разпад на групата е реалистичен

Относно еврозоната в момента е много трудно да се прецени какво би се случило оттук нататък. Дори и вариантът за цялостен разпад е реалистичен. Ако нещата продължат в този си вид, е много вероятно да има разпадане, но дали всяка страна ще се върне към собствената си валута, или ще се създаде нов валутен съюз, е трудно да се прогнозира. Сигурен съм, че е обмисляна и тази опция, въпреки че негативите от нея ще са огромни. Ако всички мерки, които в момента се определят, не са успешни, този вариант за съжаление е реален. Въпреки това, за да не се стигне до него, има нужда от въвеждането на мерки за ограничаване на дефицитите. Икономиките не растат достатъчно бързо, данъчната и осигурителната тежест са много високи и единственият начин остава да се реже от разходите. Ако държавите от еврозоната посегнат още веднъж към приходите и увеличат още ставките, ситуацията ще стане безумна. Всички видяхме, че имаше няколко плана, които Гърция, Италия и Испания предприеха, но за съжаление те са много отложени във времето. Държавите отлагат сериозните проблеми с надеждата, че ситуацията магически ще се стабилизира.