Дълговата криза в Европа днес е породена от няколко фактора, случили се в комбинация.
На първо място, това бяха бюджетните дефицити, които излязоха извън контрол вследствие на рецесията след 2008 г. На второ място - липсата на доверие на пазарите, че Европа и нейните лидери са в състояние да предприемат съществени реформи. И не на последно по важност, но най-слабо отразено в медиите - това е въпросът за неопределеността на ролята на ЕЦБ.

Синдромът на доминиращата болка

Какво още се случи в Европа? Както докторите казват - „синдром на доминиращата болка“ - когато остро те заболи дадено място, може да имаш друг по-сериозен здравословен проблем, но първо лекуваш най-болезненото. В случая това беше Гърция. И въпреки че тя е малка икономика за 2 години зае 50-60% от медийното пространство. И всъщност пропуснахме основните притеснителни фундаменти. Първо - Франция, която бе с най-голям номинален дефицит от еврозоната за 2010 – 136 млрд. евро (т.е. една четвърт от целия дефицит на валутния съюз), а на ниво местна икономиката - 7,1% от БВП, и то при консервативно пресмятане. На второ място, интересен е случаят на Испания - страната с най-значимо нарастване на дълга на правителството след рецесията – 80% скок от 2007 година насам. И на трето място - традиционният заподозрян в такива тежки ситуации – Италия, с огромния си дълг от 1,9 трлн. евро, или 120% от БВП на страната.
На хартия нещата в Рим са напълно контролируеми. При повече политическа воля за съкращаване на разходите, за реформа в пенсионната система и пазара на труда, бюджетът може бързо да бъде балансиран и дългът да се обслужва на 100% без помощи. Италия теоретично може да се справи без печатане на пари. Важният въпрос обаче е: „Защо пазарите губят доверие?“ Защото в последните година и половина - две не вярват в политическите лидери на Европа.

Кой ще плати сметката?

Конкретният казус в последните спорове между Франция и Германия е кой ще плати сметката и как ЕЦБ да се намеси. Към момента обаче липсва консенсус за ролята на банката. Според последните новини германските представители в ЕЦБ са на мнението, че тя не трябва безрезервно да рефинансира дълга на правителства като Италия. И, разбира се, остава и моралният риск: ако днес ги спасим, утре какво ще ги принуди да се реформират?
Базовият сценарий, който не определяме като най-вероятният, включва Европа да продължи със спасяването на Гърция и стабилизирането на банковата система. Всички правителства да предприемат мерки за намаляване на своя бюджетен дефицит, т.е. не просто изливане на пари от пусто в празно, а вкарване на фиска в ред и баланс. Освен това държавите да либерализират бизнес средата, да насърчават притока на нови инвестиции, да създават нови работни места и т.н. Нашето допускане е, че тази криза е достатъчно тежка, за да изкара политиците от тяхната аморфност и да престанат да се съобразяват с малки групи като синдикатите и да започнат да действат за насърчаване на икономическия растеж. Не на последно място при базовия сценарий за развитие очакваме банките в Европа да се рекапитализират и да привлекат нов капитал.
Ефектите за България ще са средносрочна рецесия, отново свиване на външното търсене и съответно на родния износ. За няколко тримесечия ще имаме свиване на кредитирането. Икономиката ще се развива, базирана на експорт и ПЧИ.
Вторият ни сценарий е ЕЦБ да спаси всички накуп без значение какви реформи предприемат. Технически това означава неограничена ликвидност на правителства и банки и съответно стабилна финансова система, но която не вкарва достатъчно капитал в реалния сектор, растежът остава минимален, дори дългосрочна стагнация, комбиниран с ръст на цените. Казано по друг начин – стагфлация – комбинация от замръзнал растеж и инфлация.
Третия ни сценарий е т.нар. „шоков“ - Гърция да обяви мораториум върху плащанията си по дълга. Вероятно е излизането й от ЕС и от еврозоната и по тази пътека, която ще бъде вече утъпкана, да тръгнат и други страни. При този развой на събитията финансовата система на Европа заради политическа нестабилност и висок риск буквално ще замръзне от гледна точка на привличане на капитал отвън.