В БСП няма да има лидерски сблъсък. Имаме по-скоро председателски сблъсък за това кой да води БСП, но не можем да говорим за лидерски дебат. Имахме атака от страна на г-н Георги Първанов към ръководството на социалистите. Това според мен е странно поведение за един президент. От една година той работи повече за политическите си амбиции, вместо да се съсредоточи върху задълженията си на държавен глава.
Ако оставим това настрани, в събота се видя реакцията на г-н Сергей Станишев. Той бяга от пряк сблъсък с държавния глава. Неговите изказвания са много ясни в това отношение. Лидерът на БСП ще се опита да избегне пряка конфронтация между двамата, защото предполага, че това ще му коства председателското място. Отново казвам, това са конюнктурни игри, които приличат на приятелски огън, но не и на лидерски сблъсък.
В БСП няма лидерски проект, който да е в състояние да превърне тази партия от партия на носталгията и статуквото в модерна европейска социалдемократическа формация. Всъщност сблъсъкът е върху това, кой ще управлява носталгията и корпоративните интереси на хората, които до момента успяха да останат в структурите на партията, без да променят каквото и да е. Тази кауза е обречена и прилича на борбата за управлението на потъващ кораб.
В събота чухме за първи път едно много важно признание от г-н Станишев - че на изборите за общински съветници БСП имат малко повече от 20 хил. гласа над резултатите си от 2009 година. Всъщност тези избори са единственият индикатор, който горе-долу показва пропорционалното влияние на политическите партии. Така се вижда истинската електорална катастрофа на БСП. Това означава, че всъщност няма никакъв електорален подем и че партията не излиза от кризата на доверие сред собствените си избиратели. Именно това ми дава основание да твърдя, че корабът потъва. БСП се нуждае от проект за това как да изглежда модерната лява алтернатива на България, но с тези политически фигури не е в състояние да го предложи.