Банките на Стария континент подкопават поставените им от регулаторите изисквания да увеличат капитала си, като обявяват активите си за по-малко рискови днес, отколкото са били вчера.
Най-големият испански кредитор Banco Santander и подгласникът му Banco Bilbao Vizcaya Argentaria казват, че могат да покрият наполовина изисквания от тях допълнителен капитал от 13,6 млрд. евро с промяна в методите си за определяне на рисковата тежест – вероятността от просрочие, която кредиторите присъждат на заеми, ипотеки и деривати. Практиката, известна като „рисково претеглена оптимизация на активите“, позволява на банките да подобряват капиталовото си съотношение, без да свиват кредитирането, да продават активи или да търсят нови средства от акционерите.
Европейските регулатори, погълнати от борбата със суверенната дългова криза в еврорегиона, наредиха на банките миналия месец да увеличат първичния си капитал на 9% от рисково претеглените активи до края на юни. Само че кредиторите, на които не им достигат общо €106 млрд., не желаят да наваксат разликата чрез орязване на дивиденти или бонуси, а продажбата на активи и набирането на кеш с емисии права не вървят добре.

Бракониер пази дивеч

Политиците пък се опитват да откажат банките от алтернативата – свиване на кредитирането, тъй като това може да предизвика рецесия.
„Да позволите на големите банки сами да съставят оценките си е все едно да оставите бракониер да пази дивеч, казва Ейдриан Бландъл-Уигнал, зам.-директор на отдела по финансовите и бизнес въпроси към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това може да направи безполезни съотношенията за първичния капитал.“
Испанските банки не са единствените, прибягващи до тази практика. Unione di Banche Italiane, четвъртата по големина италианска банка, предпочита да промени модела си за оценка на риска пред варианта да иска от инвеститорите €1,5 млрд., колкото са й нужни според регулаторите. Commerzbank, вторият по размер германски кредитор, е на същата позиция. Водещият ипотечен кредитор на Великобритания Lloyds Banking Group и най-голямата европейска банка HSBC Holdings вече заявиха, че орязват рисково претеглените активи с промяна в модела си.
„Това определено не е най-добрият начин да стигнете дела от 9%, казва Нийл Смит от West LB в Дюселдорф, Германия. По-убедително би било да използвате същите схеми и да редуцирате риска на активите си.“
Европейските фирми, ръководени от правилата на Базел ІІ, използват собствени модели за определяне на необходимото количество буферен капитал на база изчисления за вероятността от просрочване на активите и стабилността на контрагентите. Колкото по-рисков е активът, толкова по-голяма тежест получава той, което на свой ред увеличава капитала, който банката трябва да задели. Претеглянето засяга доходността, която банката извлича от търговията и инвестирането в тези активи.
Фирмите представят методите си пред националните регулатори веднъж годишно, но не са длъжни да ги разкриват публично, а оценките за едни и същи активи са различни при отделните банки, казват регулатори и анализатори.
„Има потенциал за сериозни разминавания в изчисленията им за рисково претеглените активи, казва Дара Куин от Nomura Holdings в Лондон. Това е сива зона.“
Базелският комитет за банков надзор, който определи собствени капиталови стандарти за финансовите институции по света, различни от тези на Европейския банков орган, заяви през септември, че планира да проучи начина, по който кредиторите формират оценките на риска, за да се увери, че „резултатите от новите правила ще бъдат съизмерими между отделните банки и юрисдикции.“
Това може да означава официално да се назоват кредиторите, които се опитват да заобиколят правилата на играта, сподели източник, запознат с преговорите, който обаче пожела да остане анонимен, тъй като разговорите не са публични. Говорителят на Базелския комитет отказа коментар.
Повечето американски банки се управляват по силата на правилата от Базел I, които определят стандартизирани стойности за много класове активи, тъй като САЩ така и не приеха втория цикъл регулации от Базел II.
Съотношението между рисково претеглени активи към общите активи за европейските банки е двойно по-високо от това за американските според доклад на Barclays Capital от 6 октомври, подготвен от анализаторите Саймън Самюълс и Майк Харисън. Главният изпълнителен директор на JPMorgan Chasе Джейми Даймън нарече „антиамерикански“ правилата от Базел III, които дават на банките срок до 2019 г. да увеличат съотношението на първичния капитал до 9,5% от рисково претеглените активи.
Новият Базел III, който запазва същата стратегия спрямо методите за претегляне на риска като Базел II, ще изисква от всички кредитори да използват своите собствени модели за оценка на рисковата стойност на активите, от които реално ще зависи и колко точно капитал ще им се наложи да сложат настрана.

Наивна методология

Шийла Беър, която напусна поста на председател на Федералната корпорация по застраховане на депозитите (FDIC) през юни, окачестви европейската политика на претегляне на риска като „наивна“. Базираният във Вашингтон регулатор обезпечава повечето депозити на потребителите в американски банки.
„В интерес на банковите мениджъри е да кажат кои активи са нискорискови, защото това дава възможност на банките да увеличат до максимум ливъриджа и възвращаемостта на капитала, което на свой ред ще доведе до по-големи заплати и бонуси, сподели Беър пред списание „Форчън“ на 2 ноември. Истината е, че дори по време на Голямата рецесия, когато неизпълненията на задълженията и фалитите нараснаха, повечето европейски банки твърдяха, че активите им стават по-сигурни.“
Някои регулатори, включително Беър, лансираха идеята за съотношение на ливъриджа, което да изисква от кредиторите да държат фиксиран капитал спрямо общите активи.
Една от причините, поради които съществува разлика между рисково претеглените активи и общите активи, е, че някои ценни книжа, като определени суверенни облигации, имат нулев риск и изискват банките да не притежават никакъв капитал.