Европа си има ново неофициално ръководство, решено да намери изход от дълговата криза на еврозоната. То обаче тепърва трябва да докаже способността си да намери трайна формула, пише Пол Тейлър.
Изкована в адския огън на пазара на облигации, Франкфуртската група пое ръководството на 17-членната валутна зона в рамките на няколко кратки седмици.
Вътрешният кръг включва лидерите на Германия и Франция, председателите на Европейската комисия и Европейския съвет, ръководителите на Европейската централна банка и Международния валутен фонд, председателя на Групата на финансовите министри на еврозоната и еврокомисаря по икономическите и финансовите въпроси.
Новото европейско политбюро се срещна четири пъти по време на срещата на върха на Г-20 в Кан миналата седмица и даде ултиматум на Гърция, според който страната няма да получи повече никаква помощ, докато не изпълни европейските си ангажименти. Групата изви ръцете и на Италия, като я накара да изпълни дълго отлагани икономически реформи и накара МВФ да наблюдава процеса.
В издайнически акт, че признават съществуването на новия специален център на силите, членовете му носеха значки на реверите си, на които пишеше „Groupe de Francfort“ (Франкфуртска група).

Ускорен курс за Обама

Американският президент Барак Обама присъства на една от срещите, след която се пошегува, че е изкарал „ускорен курс“ на обучение по сложност на европейските институции и европейския процес по вземане на решения. „Той показа, че учи бързо“, сподели един от участниците в срещата.
Двама служители, запознати с разговорите, заявиха, че Обама е призовал еврозоната да повиши надеждността на своите защитни финансови механизми, като впрегне ресурсите на ЕЦБ, но германският канцлер Ангела Меркел и президентът на ЕЦБ Марио Драги не са се поддали на исканията му.
Обама подкрепи и предложение за обединение на правата на държавите от еврозоната да вземат кредити от МВФ, за да укрепят защитната стена срещу заразата от гръцката дългова криза, но Bundesbank се е противопоставила на идеята.
Президентът намекна за дебата на пресконференция на следващия ден: „Европейските лидери осъзнават, че в крайна сметка това, което пазарите чакат, е силен сигнал, че Европа подкрепя еврото.“
Часове по-рано телевизионна камера на срещата на върха в Кан хвана Обама и британския премиер Дейвид Камерън, които обсъждаха въпроса, докато чакаха да започне последното работно заседание.
Камерън, чиято страна не членува в еврозоната, призова открито ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция за държавите от еврозоната, така както Федералният резерв е кредитор от последна инстанция за САЩ, а Bank of England – за Великобритания.
Когато Меркел влезе в залата, Обама я придърпа, за да обсъдят нещо в частен разговор. Включен микрофон успя да хване думите, с които започна: „Хора, мисля, че трябва да проявите творчество по този въпрос.“

Импровизирано създаване

Франкфуртската група бе създадена набързо в усилието да бъде изработена стратегия за решаване на кризата в тесния времеви диапазон, оставен от вълненията на финансовите пазари.
Формированието със сигурност ще продължи да работи, не на последно място защото растящият дисбаланс между Германия и по-слабата Франция налага други играчи да посредничат във вземането на решения.
Целта на групата е да преодолее идеологическата пропаст между Северна и Южна Европа, както и между поддръжниците на германския фокус върху фискалната дисциплина и независимата централна банка, чиято основна цел е борбата с инфлацията, от една страна, и застъпниците за по-тясно интегриран и експанзивен икономически и паричен съюз, от друга.
Присъствието на управителния директор на МВФ Кристин Лагард засилва доверието на пазарите в групата и дава представа за очакванията на международните кредитори и това докъде се простира готовността им да подпомогнат еврозоната.
Всичко започна със страховита свада в Старата опера във Франкфурт на 19 октомври, която развали прощалното парти на Жан-Клод Трише след осем години като президент на ЕЦБ.
След като последиците от гръцката дългова криза накараха европейските банки и плашливите инвеститори да се отърват от държавните си облигации на членки в еврозоната, френският президент Никола Саркози, който бе пренебрегнал церемонията в чест на Трише, долетя в последната минута, за да се срещне с видимо раздразнената Меркел.
Самият Саркози заяви същия ден, че Франция и Германия имат разногласия по това, как да бъде разширен потенциалът на спасителния фонд. Французите искат Европейският механизъм за финансова стабилност (EFSF) да функционира като банка и да заема пари от ЕЦБ.
„Управляващата коалиция в Германия е разделена по този въпрос. Ангела Меркел не е единствената, която трябва да убедим“, заявил Саркози пред законодатели, свидетелства присъствалият на случката Шарл дьо Курсон. На срещата във Франкфурт, която един от участниците определи като „нажежена“, Меркел и Трише застанали категорично против идеята, която според тях нарушава забраната централната банка на ЕС да финансира правителствата.
Германия настояваше за тази клауза при създаването на ЕЦБ заради собствените си фискални прегрешения в тази посока, които доведоха до хиперинфлация през 20-те години на миналия век и финансираха огромното превъоръжаване на нацистите преди Втората световна война.
Според разказите на френските представители Меркел не е толкова враждебно настроена към предложението, колкото финансовият й министър Волфганг Шойбле и председателят на Bundesbank Йенс Вайдман.
Меркел разбира, че ЕЦБ ще трябва да играе по-централна роля в успокояването на облигационните пазари, убедени са и французите, но тя все още не може да прокара идеята пред разединената си коалиция. Според тях ЕЦБ е главният източник на съпротива.
След като изслуша хора на Обама, Камерън и лидерите на Индия, Канада и Австралия при срещата на Г-20, Меркел призна, че за останалия свят е трудно да проумее защо на ЕЦБ не е позволено да действа като кредитор от последна инстанция.
Явно кризата ще трябва да се задълбочи още повече, преди германците и ЕЦБ да отстъпят, ако изобщо някога го направят.