Раждането на дете. Почти всеки родител където и да било по света приема появата на ново човешко същество като благословия, пише Едуард Хадас. Икономистите обаче по традиция гледат по различен начин на това свято събитие. Те предпочитат сухата статистика пред надеждата, а тази седмица статистиката им предостави едно много голямо демографско число – населението на планетата достигна 7 милиарда души.
Когато става въпрос за икономически поглед върху демографията, обикновено изниква името на Томас Малтус. Британският мислител от началото на XIX в. решава (при това без каквато и да е обосновка), че хората винаги ще правят повече деца, отколкото Земята е в състояние физически да обезпечи, а ръстът на населението ще бъде ограничаван от смъртността поради недостига на ресурси. По времето на Малтус населението на света е около 1 милиард души. През 60-те години на XX в. то вече наброява близо 3 милиарда души, а мрачните прогнози на мислителя са коментирани все по-често. Още тогава някои еколози предупреждаваха, че съчетанието от промишлено производство и пренаселеност неизбежно ще доведе до екологични катастрофи и много смъртни случаи поради липсата на достатъчно ресурси.
Засега обаче възгледите на Малтус се пропукват по две основни линии.

Обновяване

Първо, човешката изобретателност се оказва много по-голяма, отколкото той си е представял. Вече два века светът се радва на разрастване – както при населението, така и при производството, а последните години бяха особено впечатляващи.
Родените през 2011 г. 135 милиона деца ще са с почти 30% повече в сравнение с броя им преди 50 години по данни на Организацията на обединените нации (ООН). Тези хора ще имат по-дълга продължителност на живота, бебетата, родени през настоящата година, могат да очакват средно 68 години живот, което е с 18 повече от перспективите пред новородените само преди половин век.
Освен това сегашните деца ще получат много повече от благата на промишленото развитие – от чиста питейна вода и адекватно снабдяване с храни до безплатно образование и мобилни телефони.
Второ, Малтус греши в предположението си, че жените ще раждат колкото е възможно повече деца. През последните 40 години общият коефициент на плодовитост (тоест броят деца, който ражда една средностатистическа жена) падна от пет на 2,5. Този обрат редуцира годишния темп в нарастването на глобалното население от 2% на 1,3% от 80-те години на миналия век насам. ООН очаква още по-голям спад – до 0,1 на сто, до 2085 г. Намаляването на населението в абсолютни стойности е напълно възможен процент и именно това вече се случва в Япония и в Русия.

Неоправдан песимизъм

Все още обаче не може да бъде доказано с категоричност, че Малтус е грешал, че светът никога няма да изчерпи ресурсите си и че находчивостта на човечеството винаги ще решава екологичните, икономическите и социалните предизвикателства. И все пак, макар че заклетите последователи на британския мислител (т. нар. малтусианци) трудно могат да бъдат убедени в това, след два века на непрестанен напредък прекалено крайните прогнози също звучат неоправдано песимистично. Демографското забавяне вероятно редуцира опасността от изчерпване на физическите ресурси на планетата. И макар че мрачните екологични прогнози още са често срещани, напоследък специалистите в областта говорят повече за трудностите, които идват със застаряването и намаляването на населението.
Разбира се, тези тенденции ще окажат своите негативни последици, а икономическият и политическият статут на страните с нисък коефициент на плодовитост вероятно ще падне. Въпреки това практическите препятствия пред напредъка могат сравнително лесно да бъдат преодолени. Просперитетът освободи толкова работна ръка, че сега безработицата е по-сериозен проблем от бедността в повечето държави по света. Част от онези, които си търсят работа, могат да намерят такава в грижата за старите и болните. Поетите пенсионни ангажименти, направени по времето, когато населението на отделните страни нарастваше бързо, ще трябва да бъдат редуцирани, но това изисква особени усилия; финансовите параметри могат да бъдат променяни с едно натискане на мишката.

Уравнения

Всъщност, вместо да се тревожат, икономистите би трябвало да посрещнат поредния демографски връх като възможност да се разделят с постулата на Малтус, че когато става въпрос за хора, повече винаги е по-лошият вариант.
Добра отправна точка би била да спрем да се опираме на брутния вътрешен продукт на глава от населението, когато сравняваме богатството на нациите. При тези изчисления на средния доход броят на населението всъщност е знаменател. Ако той се увеличи, брутният вътрешен доход на глава от населението ще намалее, независимо дали числителят (и по-точно производството) ще се увеличи пропорционално. В резултат на движенията по този показател всяко новородено ще се превръща в спирачка за икономическия растеж.
А това никак не е справедливо. Едно новородено в действителност представлява потребител, който ще трябва да работи, за да не започне единствено да изразходва световните ресурси. Но едно новородено е също и чудо, което си заслужава да се отпразнува. Родителите знаят това, а икономистите трябва да признаят, че възпроизводството е един вид производство, съпътствано с родилни мъки и с родителска грижа. Икономическата активност трябва да се стреми към насърчаване на живота, а не само на производството на продукти. Джон Ръскин, яростен критик на идеите на Малтус от XIX век, е казал: „Няма богатство без живот. Най-богата е тази страна, която изхранва най-голям брой благородни и щастливи хора.“ Родителите на Даника Май Камачо, филипинчето, което ООН обяви за седеммилиардния жител на света, със сигурност биха се съгласили с него.