В президентската надпревара претендентите, заели първите три места, откроиха нова политическа култура и нов стил на поведение. Това бяха убедени демократи и с перспектива някои от тях освен политици да станат и държавници – например Росен Плевнелиев.
За съжаление това ново поведение съжителстваше със стария модел на политиканите демагози и на кресливите като Волен Сидеров.
Как се отразиха изборите върху партийната система? Говори се за възобновен двуполюсен модел, но аз смятам, че по-удачно е да говорим за двублоков модел, който се очертава още от парламентарните избори през 2009 г. Тогава се видя, че ГЕРБ ще заема водещо място в дясно. Това се потвърди на отминалите избори; очертава се така да е и в близките години - със или без сътрудничеството на по-малки и по-слаби партии, каквито са традиционните десни и „Атака“.
Бойко Борисов остава основният фактор за стабилността на ГЕРБ. Докато е в силната позиция да реализира своите лидерски претенции; докато общественото мнение в голямата си част му се доверява (а той е в перманентна предизборна кампания по принцип) - и ГЕРБ ще има своите успехи. Затова на следващите парламентарни избори можем да очакваме ГЕРБ да е водеща сила. Засега изхабяването на Борисов от властта е ограничено и не се проявява.
БСП се очерта като най-влиятелната партия в ляво и видно в близките години с ДПС ще формират левоцентристкия блок. Но не се вижда новото поколение лидери в БСП, стагнира социалната им база, има загуба на позиции в големите градове.
Малките партии станаха още по-малки с тенденция към маргинализация и дори към политическа гибел.
Провалът на „Атака“ е провал на агресивния радикализъм, на национализма и ксенофобията. Но пък представянето на Меглена Кунева на президентските избори е феноменално. Струва ми се, че на следващите избори ще се прояви още повече необходимостта от алтернатива като тази, която предлага тя.