Европа е изправена пред опасността от „хронична депресия“ и още финансови кризи, въпреки че успя да постигне споразумение, смята финансистът милиардер Джордж Сорос.
„Радвам се, че споразумението е налице, но и съм много натъжен, че бе пропусната възможността наистина да оставим острата фаза на кризата зад гърба си“, заяви инвестиционният ветеран.
Часове след като германският канцлер Ангела Меркел обяви договорените планове за рекапитализиране на европейските банки, намаляване на тежестта на гръцкия суверенен дълг и увеличаване на капацитета на спасителния фонд на еврозоната, Сорос сподели, че лидерите в Брюксел е трябвало да действат по-рано. Според него споразумението само временно ще уталожи проблемите.
„Пазарите са толкова обсебени от липсата на лидерство, че простият факт, че нещо е постигнато, се възприема като огромно облекчение“, заяви той на заседание на инвеститорската мрежа Pi Capital преди дни. И добави: „Споразумението ще даде някои добри резултати за период между един ден и три месеца. Но за съжаление това няма да е последната криза, защото не бе намерено решение на основните проблеми, които я причиниха.“
Въпреки това Сорос, който натрупа милиони със спекулативни залози против британския паунд, преди Великобритания да се оттегли от Европейския валутен механизъм през 1992 г., смята, че политиците са направили достатъчно, за да спасят еврото. „Все пак съм убеден, че системата няма да се срине. Еврото ще оцелее благодарение на решителността на европейците. А и най-вече защото засега няма алтернатива, с която да бъде заменено.“
Той обаче е песимистично настроен за икономическите перспективи пред Стария континент, заради рестриктивните мерки, налагани от правителствата върху икономиките при вече твърде високите равнища на безработицата.
„Накрая това ще потопи Европа в хронична депресия. А тази депресия индиректно ще се отрази и на глобалната икономика. Америка в момента също налага фискални ограничения в период на доста висока безработица.“
Сорос предупреждава: „Повтаряме Голямата депресия. С една уговорка: сегашната криза не е идентична с тази от тридесетте години на миналия век, защото тогава като начало нямаше много натрупани дългове.“


По в. „Лондон ивнинг стандарт“