Идеята на държавата творчеството на доносниците от комунистическата ера да бъде съхранявано в специални сейфове на „Врабча 1“ буди известно недоумение. Колкото и талантливи да са били пасквилите на агентите на ДС, все пак заключването им в огнеупорни каси, досущ като кюлчета злато и други ценни авоари, е малко неуместно. Да си припомним, че личното тефтерче на легендарния Христо Ботев с черновата от стихотворението „Обесването на Васил Левски“ си стои незалостено и неохранявано в Народната библиотека. Така че от литературоведска гледна точка учредяването на трезор за доноси е обида за българския творец, привилегироваща ченгетата със задна дата. От друга страна, депозирането на подобен експлозивен материал на броени метри от операта ще роди поредица от водевилни екшъни. Бизнесът с досиета винаги е бил най-хлебната форма на рекет, създал не едно богатство в условията на прехода у нас. Родната организирана престъпност бързо ще се преквалифицира. С няколко шперца и добре платени къртици тя ще загърби досадния бизнес с отвличания на бизнесмени и рязане на пръсти. Българската мафия ще излезе на чисто и с подходящ наръч досиета, тя ще може да накара да „кихат“ цели правителства. Представете си сами цифрите на откупа.