Ако наистина няма от какво да се страхувате, освен от самия страх, както твърдеше американският президент Франклин Рузвелт по време на Голямата депресия, то световната икономика през 2011 г. е достигнала един любопитен кръстопът между чувствата и реалностите.
Печалната действителност на продължаващата вече четири години дългова криза и на тресящата западните икономики паника е неоспорима, макар и все още да сме сравнително далеч от разрушението на 30-те години.
А се чуват и гласове, които твърдят, че нещастното съвпадение на нарастване на задлъжнялостта на домакинствата и правителствата, изтощените политики, застаряващото население и недостигът на ресурси ни обричат на дълъг депресивен период на почти нулев растеж в западните икономики.
Забелязва се обаче и опасността целият негативизъм да изтика глобалната икономика в пропастта. Миналата седмица Клаус Клайнфелд, главен изпълнителен директор на най-големия американски производител на алуминий Alcoa, предупреди: „Изглежда, сякаш светът се страхува толкова много, че от страх ще потъне в нова рецесия.“

Зависимост от доверието

Стабилността на съвременната глобална световна икономика, в която информацията и трусовете се разпространяват почти мигновено, никога преди не е била толкова зависима от доверието – доверие в спокойното функциониране на пазарите, предвидимостта на правителствената политика и бъдещата заетост.
Всяка липса на видимост е като самоизпълняващо се пророчество и страхът от бъдещето, оправдан или не, може сам да създаде низходяща спирала.
Ако сте от онези щастливци, които са останали на работа, страхът от безработица може да ви принуди да отлагате покупката на къща или тегленето на заем. Корпоративният песимизъм за намаляващото търсене, правителствените контракти, промените в данъчното законодателство или търговските ограничения може да спре поточни линии, да забави създаването на нови работни места и да спъне новите инвестиции.
Това именно е тъмната страна на онова, което британският икономист Джон Мейнард Кейнс нарече през 1936 г. animal spirits или „спонтанен импулс за действие, вместо за бездействие, спонтанен, а не в резултат от средно претеглената стойност на количествените ползи, умножени според количествените вероятности“.
Същите човешки емоции обуславят и често ирационалните икономии и притаяването, когато вярата в бъдещето бъде заглушена от какофония от катастрофални предупреждения.
Изострянето на нервите точно в този момент се дължи на изградения бент от апокалиптични коментари и от двете страни на политическия спектър, както и сред финансовата индустрия. Сякаш всеки пророк се опитва да надмине останалите по апокалиптичност на бъдещата картина.
Десноцентристките политици, които са за свиване на правителството, предупреждават за захранен от дълговете колапс, ако правителството не се намеси с поредна серия инвестиции, целящи да подкрепят търсенето.
Изправен пред политическа криза заради самопричинения срив и спасенията с парите на данъкоплатците от последните четири години, финансовият свят – призмата, през която много хора оценяват здравето на икономиката – разви своя собствена приказна линия от апокалиптична футурология.
Забелязват ли се обаче признаци, че чувствата се разгарят отвъд допустимите граници? Или, по думите на Йоаким Фелс от Morgan Stanley, дали „черногледото изтощение“ не ни е завладяло?
Един от примерите, как „стената на страха“ може да ни отдалечи от реалната ситуация, е изненадващият скок от 1,2% на индустриалното производство в еврозоната през август – месец, съпроводен от жежката вълна на суверенната дългова криза.
Любопитното е, че производството се разшири, нищо, че анкетите за бизнес настроенията вещаеха възможно свиване на фабричното производство за пръв път от две години насам. Освен това ръстът не се дължеше на сравнително здравия гигант Германия, а на Италия, Португалия и Ирландия.
По подобен начин анкетите за настроенията на потребителите в САЩ от последните два месеца (които следят индикатори като планираните покупки) сочеха категорично дъното на отчаянието. А реалните данни за продажбите на дребно, изнесени миналата седмица, показаха ръст от 1,1% спрямо предходния месец.
Разбира се, сигурно има повече от едно логично обяснение за това разминаване. Проучванията сред бизнеса и потребителите се следят внимателно, тъй като са доказани изпреварващи индикатори за активността в реалния сектор. Официалните данни обикновено следват очертаното от допитванията с много по-висока скорост, отколкото през последните месеци.
Някои дори подсказват, че въпреки високата инфлация е възможно растящото неравенство в доходите да означава, че най-богатите продължават да купуват достатъчно, за да компенсират с остатък свиването на разходите при най-бедните, което поддържа висок темп на съвкупното производство.
Официалните данни на американската администрация за 2010 г. показват, че при равнище от $92 870 средните годишни разходи при най-богатите 20% от домакинствата са над общата сума за последните 60% в йерархията.
Колкото до репликата на Рузвелт, доверието се коренеше в справедливостта. „Не е чудно, че то запада, след като се гради на честност, чест, неприкосновеност на задълженията, вярна защита, самопожертвувателно поведение. Без тях е невъзможно да съществува“, казва той.

По-прозаична истина

Което и оправдание да е най-правдоподобно, разминаването между индикациите от проучванията и реалната активност заслужава сериозно внимание през следващите месеци. Едното от двете ще надделее. Ако песимизмът в допитванията бъде оправдан, растежът ще падне значително в края на годината, а вероятността от нова рецесия и от двете страни на Атлантика ще изглежда много по-голяма.
„Поразителното несъответствие между реално отчетената активност и данните от проучванията трябва скоро да бъде заличено“, казват икономистите на JPMorgan.
От друга страна, възможно е страхът да е бил пресилен, а истината – по-прозаична. Ако е така, управляващите трябва да се съсредоточат върху подобряване на нагласите чрез надеждни политики. „Докато не бъде възстановено доверието, няма път напред“, казва Джеф Имелт, главен изпълнителен директор на General Electric и съветник на Белия дом.