В послание до медиите Петър Стоянов вчера обяви, че се отказва да бъде депутат и шеф на групата на ОДС в парламента. Нищо тържествено и нищо възвишено обаче няма в този акт. Той отдавна трябваше да бъде предприет. Още по-точно е да се каже, че един бивш президент изобщо нямаше какво да прави на депутатската банка, освен да храни суетата си. По света експрезидентите правят фондации, обучават студенти, лансират млади лидери, занимават се филантропия. Изобщо, държат се като почетни граждани, както им се полага и по закон. Но тези привилегии не утешиха бурната Бат Петьова душа. Така всички гледахме цирка как бивш държавен глава минава през трупове, за да додрапа до стола на партиен лидер. Цял мандат беше натяквал, че е президент на всички българи, но какво от това? Дори кандидатства да остане на “Дондуков” 2 като “независим”. Чак след провала си спомни, че в гърдите му биело седесарско сърце. Впрочем отакак излезе от президентството, Стоянов направи толкова главоломни лупинги, че името му стана синоним на политическа катастрофа. За капак дойде и синьото фиаско на изборите за европарламента. С Петър Стоянов начело на листата, между СДС и Брюксел падна желязна завеса, а БСП тръгна да бере плодовете и еврофондовете на свободата. След такъв съкрушителе финал, зрителите отдавна са напуснали залата. Жалкото е, че тъкмо синият президент си избра съдбата на този, който си тръгва преди чистачката да заключи вратата.