Боян Чуков Нарастващата вълна на покачване на цените на хранителните продукти все повече тревожи света. Темата е пряко свързана с другия невралгичен сектор, наречен енергетика. Британският вестник “Гардиън” оповести „секретен” доклад на Световната банка (СБ), в който се твърди, че причината за 75%-то покачване на цените на хранителните продукти по света е субсидирането в развитите страни на производството на биогориво. Подобни изводи се откриват и в доклада „Галахър” на британското правителство. В него пише, че биогоривото е „изиграло съществена роля в ръста на цените на хранителните продукти”. Цитираните по-горе оценки се разминават с мнението на американското правителство, което счита, че в случая може да се говори едва за 3% увеличение на стойността на продоволствените стоки. До момента биогоривото е едва 1,2% от енергията, получена от „традиционните” източници като нефт, газ, въглища, ВЕЦ и др. Производството на етанол и биодизел през последната година се увеличи 2 пъти. В ЕС се планира към 2010 г. биогоривото да заеме 6% от потребляемата енергия, а Швеция се заканва, че към 2020 г. окончателно ще престане да употребява нефт. САЩ ще увеличат 7 пъти алтернативните горива В момента има достатъчно признаци, че светът се подготвя да посрещне сериозната криза, която е породена от високите цени на въглеводородите. Американците рязко увеличиха площите за отглеждане на царевица. Близо една трета от цитираната култура отива за производство на етанол. САЩ преследват амбициозната цел към 2017 г. да увеличат седем пъти алтернативните горива и да намалят с 20% консумацията на бензин. В Европа също се увеличават площите, засадени с рапица - суровина за производство на биодизел. В света се наблюдава масово възобновяване на строителството на атомни реактори за АЕЦ. Редица цифри няма как да не предизвикат безпокойство. Цените на пшеницата се покачиха със 181% през последните три години, на соята – с 90%, на ориза – с 80%, на царевицата – с 35%. Млякото и месото в редица страни поскъпнаха два пъти. Средните цени на продоволствените стоки в света според СБ и МВФ за последните три години са се покачили с 60-80%. В Португалия - родната страната на г-н Жозе Мануел Дурао Барозу, председател на Европейската комисия, под чертата на бедността живеят 2 млн. жители, което прави 20% от населението. Около 500 000 португалци получават безплатни продоволствени помощи. Според Националния статистически институт на Испания на над 60% от испанските семейства не им стигат парите до края на месеца, включително и за храна, и те вземат заеми. Основните причини са високата инфлация, огромните ипотечни вноски и неимоверното поскъпване на хранителните продукти. Американският Сенат отпусна за населението допълнително 10 млрд. долара помощ за храна. Толкова струват т.нар. купони за хранене, които днес ползват 28 милиона от бедните американци. 862 млн. жители на планетата страдат от хронично недояждане По данни на ФAO 862 млн. жители на планетата страдат от хронично недояждане. От друга страна, 300 млн. боледуват от затлъстяване. Те консумират над 20% от необходимата им храна и „подяждат” 60 млн. човека. По данни на СБ 40% от световното продоволствие са зърнените култури. Плодовете и зеленчуците са около 17%. Месото е едва 3%, но за неговото производство са необходими 5 пъти повече площи в сравнение с пшеницата. Не е случаен фактът, че Организацията за защита на животните е учредила награда от 1 млн. долара за създаването на синтетично месо. В поскъпването на хранителните продукти очевидно се наблюдава „нефтена следа”. През последните три години поскъпнаха 4 пъти горивото и транспортните разходи, близо 3-4 пъти торовете. Според вицепрезидента на Руската академия за селскостопански науки Иван Ушачев „фермерите прекрасно биха се справили с продоволствената криза в света, ако не е бурното развитие на биоенергетиката”. Редица страни се ориентират към мощно укрепване на националното селско стопанство. През миналата година в САЩ се наблюдава 75% увеличаване на износа на пшеница. В Холандия, която винаги свързваме с транснационалната корпорация „Филипс”, аграрният сектор се оказва локомотивът на националната икономика. В много страни вместо селско стопанство се употребява понятието „високотехнологично производство на храна”. Прогнозите са през 2008 г. цените на храните да се увеличат с 25%. Но цитираната цифра е подобно на „средната температура в болница”. В най-бедните африкански страни поскъпването се очаква да достигне до 75%. През миналата година печалбите в сектора на „високотехнологичното производство на храна” се оказаха по-високи от тези в нефтогазовата промишленост. Срещу производството на биогориво се надигат и авторитетни фактори. Шефът на концерна „Нестле” Петер Брабек твърди, че „ако 20% от растящите нужди от нефт се покрият от биогориво, то скоро хората няма да имат какво да ядат”. Срещу безконтролното производство на биогориво се обявиха президентите на Перу и Боливия. Хайдемари Вичорек-Цойл, германски министър по въпросите на развиващите се страни, въобще предлага да бъде забранено производството на етанол. Производителите на пшеница въвеждат ограничения за износа й. В това число влизат Русия, Китай, Аржентина и Казахстан. В Поднебесната митото е покачено с 20%. В Русия повишението е четирикратно. Руснаците притежават 55% от черноземните почви и 25% от питейната вода в света. Преговори за учредяването на „оризов ОПЕК” Тайланд, Виетнам, Бирма, Камбоджа и Лаос водят преговори за учредяването на „оризов ОПЕК”. Цитираните по-горе държави контролират 50% от оризовия пазар в света. България има всички обективни предпоставки да се превърне освен в енергиен комутатор на Балканите и в балкански център на ЕС за „високотехнологично производство на храна” не само за региона. Подходът към селското ни стопанство в началото на 90-те години на миналия век и последвалите резултати, предполагам, тотално са избили илюзиите от главите на наивниците, които смятаха, че свободният пазар ще регулира и модернизира наследения аграрен сектор и ще бъдат решени продоволствените проблеми в страната. Нещо повече, вече мнозинството българи са категорично убедени, че страната ни трябва да има свое собствено развито селско стопанство. Даже последното почти изцяло да е на дотации! Ако искаме да посрещнем бъдещето по-спокойно.