Ройтерс Подобно на много други в Европа, супермаркетите Coop в Швейцария не посочват кои стоки са генетично модифицирани (ГМ), тъй като не предлага такива. Само че инфлационната вълна при хранителните стоки може да отнесе съпротивата срещу “храните Франкенщайн”. “Мисля, че има голяма съпротива срещу тях в Швейцария”, заяви Беатрис Хочули, пазарувайки салата за вечеря в претъпкан супермаркет пред главната гара на Цюрих. “Повечето хора в Швейцария се твърдо против тях”. Потребителите рядко са първите, които приемат нови технологии. Въпреки че цените на храните се покачиха с над 50% от май 2006 г., според индекса на цените на храните на Организацията за прехрана и земеделие на ООН относително богатите европейци продължават да гледат с недоверие към храни, получени от бърникането в генетичния състав на растенията. Но законодателите и хранителните компании наблягат на въпроса за генно модифициране в опит да смекчат ненавистта към биотехнологични култури като например устойчива на пестициди маслодайна рапица и т.нар. Roundup Ready - соеви зърна, които издържат на хербициди. Те вече са често срещани в САЩ и други големи износителки на храни като Аржентина и Бразилия. Европейската комисия вярва, че биотехнологичните култури могат да облекчат сегашната криза с доставките на храни, макар да добави през юли, че необходимостта не трябва да взема връх над стриктното научно изследване на технологията за генн модифицираните организми (ГМО). Nestle: Невъзможно е светът да се изхрани без ГМО! Председателят на най-голямата хранителна корпорация в света Nestle заяви, че е невъзможно светът да бъде изхранен без ГМО, а бившият главен съветник на британското правителство сър Дейвид Кинг заяви през тази седмица, че ГМ култури крият ключа към справянето със световната криза с храните. “Предвид бързо нарастващото население ние се нуждаем от трета зелена революция”, заяви той, припомняйки двете вълни на иновации, които помогнаха за драстично увеличаване на реколтите в Азия през последните 50 години. Климатичните проблеми и растящите опасения за доставките на чиста вода помагат да се разпалва интересът към нови ГМ сортове семена, които да са по-устойчиви на суша и способни да дават качествена реколта със значително по-малко вода. Технологията за генетично модифициране все още има много противници, които се опасяват, че биотехнологичните култури могат да причинят здравословни проблеми за животните и хората, да нанесат щети на околната среда и да дадат на малцина корпоративни лидери огромен контрол над световната прехрана. Въпреки това проучването, поръчано от Европейската комисия миналия месец, показа бавно движение към осъзнаването и приемането на технологията. “Само въпрос на време е генното модифициране да бъде прието”, заяви Джонатан Банкс от маркетинговата компания AC Nielsen. “Хората ще се научат да живеят с генетично модифицирани продукти, ако го направим продукт по продукт и се уверим, че всичко е наред. В момента наблюдаваме инстинктивна съпротивителна реакция, която се основава на представата за храни Франкенщайн”, заяви Банкс. Трета зелена революция? Европейският съюз не е одобрил никакви генно модифицирани култури за десетилетие и между 27-те страни членки често има конфликти по въпроса. От страните извън ЕС Швейцария е наложила мораториум върху отглеждането на ГМ култури, макар че властите дадоха разрешение за опити с научна цел с три ГМ култури между 2008 и 2010 г. (Преди повече от месец българският парламент разреши отглеждането на енномодифициран памук в България – бел.р. ) Пазарът дава значителна възможност на компаниите за ГМ продукти. Европейският пазар на семена се оценява на $7,9 млрд. от общо 32,7-те млрд. долара за глобалния пазар, сочат данни на консултантската компания Cropnosis. Глобалният пазар на генномодифицирани семена пък се оценява на $6,9 млрд. през 2007 г. и ще продължава да расте. Агрохимическите компании се носят на вълната на високите цени на храните и нарастващото търсене на селскостопански стоки. Monsanto, DuPont Co и Syngenta AG в Швейцария вече увеличиха прогнозните си приходи за 2008 г. Макар високите цени да са “манна небесна” за снабдителите на селскостопанските производители, много от разходите бяха прехвърлени към потребителите, което предизвика протести в много страни, между които Аржентина, Индонезия и Мексико. Други виждат в това благоприятна възможност за тях. През юни производителят на шоколади Mars Inc, компютърният гигант IBM и американското министерство на земеделието заявиха, че ще изготвят ДНК-карта на какаовото дърво, за да се опитат да “подсладят” пазара на културата, оценяван на $5 млрд. Eдва 21% от европейците подкрепят ГМО В проучване на “Евробарометър” от март броят на анкетираните жители на ЕС, които казват, че не разполагат с информация за ГМ, вече е само 26% в сравнение с 40% в предишно проучване през 2005 г. Но 58% се опасяват от употребата на ГМ и едва 21% я подкрепят, което е по-малко в сравнение с 26%, които се обявяват в нейна полза в проучване на “Евробарометър” за биотехнологиите през 2006 г. Главният изпълнителен директор на четвъртия по големина в света производител на семена Bayer CropScience, Фридрих Бершауер прогнозира, че приемането на ГМ ще бъде постепенно. “В дългосрочен план съм сигурен, че ГМО ще бъдат приети. Но не се наемам да дам прогноза дали това ще стане след 5 или след 10 години”, казва Бершауер. Технологията не носи обещаните ползи Според критиците обаче технологията не носи обещаните ползи. Неотдавнашен доклад на организацията за органично производство Soil Association показва, че реколтите на всички големи сортове ГМ култури са равни или по-малки от тези на конвенционалните култури. “Химическите компании за ГМ продукти постоянно твърдят, че имат решение на световния глад, докато продават продукти, които никога не са водили до общо увеличение на производството и понякога са причина за намаляване реколтата или дори за провала й”, заяви Питър Мелчет, директор в Soil Association. Геерт Ритсема, активист против генното инженерство в Greenpeace International, заяви, че поддръжниците на биотехнологичните продукти използват високите цени, за да плашат потребителите, че храната им ще стане твърде скъпа. По-голямото разбиране на технологията също може да засили предпазливостта, твърди Джийн Халоран, ръководител на инициативите в областта на хранителната политика в Consumers Union. “Според мен, ако всички потребители наистина се запознаят добре с технологията, ще си кажат: “Защо да се занимават с тази технология, когато не ми носи никакви ползи?”, заяви тя.