РИА „Новости“ Ето че американската идея за ПРО в Европа започва да придобива конкретни черти. Първият камък в основите бе положен с подписването на споразумение за изграждане на радар в Чехия. Естествено, можем още да се вкопчваме в разни хипотетични възможности, например чешкият парламент да не одобри наесен документа. Или новото правителство в Белия дом внезапно да ревизира начина, по който гледа на света. Или пък някой от Конгреса, воден от лични съображения, да се поинати още малко, преди да отпусне исканата сума за изграждане на ПРО. Теоретично всичко е възможно, но на практика вече сме изпуснали влака. И след като сме останали на перона, би трябвало да си направим някои изводи, дори ако никак не ни харесат. Извод номер едно, който е очевиден - всички външнополитически усилия на Русия да разубеди САЩ, Евросъюза, НАТО и Запада като цяло, да им внуши, че това е неправилно и опасно решение, претърпяха провал. И най-тревожното е, че провалът бе предсказуем. Тоест, че сме играли играта, натрапена от нашите опоненти, с пълното съзнание, че ще изгубим. Защо ли? За да напишат "Права си е била Москва" бъдещите изследователи, посветили няколко реда на днешния исторически период. Но за целта би било достатъчно просто да заявим ясна позиция, а след това вместо да придумваме напразно Вашингтон, да хвърлим сили в други, къде по-перспективни външнополитически направления. Колко пари, колко мозъчни атаки, колко думи отидоха на вятъра. Жалко. Край на цяла епоха, започнала при Горбачов Извод номер две. Руската демокрация се намира в ембрионално състояние, съответно е малко рано да я обсъждаме като нещо сбъднато. Затова пък цялата история около ПРО е повод добре да се замислим колко деградира западната, по-специално европейската демокрация, тъй често сочена за пример на Русия особено в миналото. Ръководството на Чехия спокойно подписва договор, след като знае чудесно, че три четвърти от гражданите й са против. Полша все още не е подписала документ за ПРО само защото неспирно се пазари с американците за пари, но кой се тревожи за мнението на поляците? И всичко това става в рамките на общоевропейската демокрация, чиито учители постоянно гостуват у нас. И през цялото време все ни учат ли, учат на демокрация. Изобщо да не споменавам за игрите на Евросъюза със собствената му конституция. Тъй че и тук резултатите са неутешителни. За САЩ, "бастиона на демокрацията", за Европа, за самата демокрация. И за Русия, която се опитва все някак да роди най-после една демокрация. За да не повтаря чужди грешки. Извод номер три. Появата на ПРО край руските граници слага черта под цял един исторически етап, започнал през епохата на Горбачов. Спомнете си Берлинската стена, срещите без вратовръзки, приятелите Бил и Хелмут, отстъпките пред Запада на практика по всички направления срещу една въздушна целувка, тупането по рамото и правото да сме на "ти" със западните лидери. Оттогава надеждите постепенно преминаха в недоумение, после в разочарование, но дано вече да изтрезнеем напълно. Съветският период в живота на Русия и отношенията й със съседните държави бе само дребен фрагмент от историята. Отношенията между Русия и Запада никога не са били лесни, тъй че след известна еуфория, когато най-сетне се измъкнахме от "болшевишката канавка", нещата неизбежно трябваше да се върнат в същия коловоз. Ами ето че се върнаха. Това, естествено, не означава задължително конфронтация, значи само, че кацваме на същата люлка, на която са се люлели и предците ни - от затопляне в отношенията със Запада към застудяване, после от застудяване отново към затопляне. Такъв ни е климатът - ту идва зима, ту лято. И накрая, извод номер четири. Думата ми е за отбранителната способност на Русия. След разрушителния Елцинов период, когато самолетите ни гниеха, вместо да летят, техниката бе по-скоро разграбвана, вместо да се модернизира, а военнопромишленият комплекс от глад започна да произвежда тенджери, много неща, естествено, се промениха към по-добро, това е очевидно и за страничен човек. Въпреки това направеното явно не е достатъчно. По всички направления. И направеното за руския войник, и за офицера, и за онази бойна техника, която може да стане реален противовес на американската ПРО в Европа. Реално погледнато, американската ПРО в Европа няма да е заплаха за нас още днес, но за жалост не става дума и за далечното бъдеще. Особено щом Вашингтон смята да инвестира допълнителни средства в развитието на противоракетна отбрана. При все това още имаме време, за да разработим ответни мерки. И те трябва да включват не само засилване на военнопромишления комплекс, а съществено преразглеждане на външната и вътрешната политика на Русия.