Проф. Кръстьо Петков В средата на юни в Рим се състоя европейски семинар по корпоративно преструктуриране и участие на работниците в управлението на транснационалните компании. Преди дни Европейската комисия обяви, че готви директива за гарантиране правата на наемния труд при вземане на решения за сливане, преместване или вътрешни организационни реформи в големите корпорации. Кое кара европейските институции и експерти да фокусират вниманието върху процеса на вземане на стратегически бизнес решения? Отговорът е: мобилността на капитала, която не признава държавните граници но пък умело се ползва от пролуките в националните законодателства. Най-пресният пример за новата тенденция е решението на НОКИА да закрие заводите си в Германия и да премести производството на мобифони в Румъния. Последиците са многоаспектни: дори за икономически силната Германия загубата на 8000 качествени работни места има шоков ефект; местното правителство се готви да съди електронния гигант, защото е инвестирало в инфраструктура и е предоставило привилегии, за да привлече преди време високотехнологичното производство; синдикатите от мощната ИГ „Метал” (Германия) призоваха румънските си колеги да бъдат солидарни и да блокират релокацията; медиите притискат мениджмънта на НОКИА да разкрие аргументите за мащабното преструктуриране. Нищо обаче не може да спре, а още по-малко да върне назад, преструктурирането на един световен лидер в микроелектрониката. Неговата бизнес логика се движи в посока, различна от тази на Стара Европа. В румънския град Клуж новоназначените 900 работници са произвели милиони мобилни телефони срещу 300-400 евро месечна заплата (в Германия заплатите са десетократно по-високи). Румънското правителство предлага данъчни улеснения, които превъзхождат немските. Транспортът в Румъния е по-евтин. Да не говорим за трудовото законодателство - в Румъния то е максимално дерегулирано; в Германия е социалнозащитно! Заради тези и други конкурентни предимства НОКИА предпочете нов, смятан за рисков, регион и възникващ пазар пред един утвърден индустриален ареал, какъвто е немският. И със сигурност ще повиши значително нормата на корпоративните печалби. Атакуват НОКИА, че ползвала методи на нелоялна конкуренция. От гледна точка на бизнес етиката, това е точно така. Мегакорпорацията прибягва към социален дъмпинг, но по закон той не се преследва. Въпросът е сложен и дори един съдебен спор в Страсбург ще бъде с неясен изход за пострадалите от преструктурирането. Нова Европа срещу Стара Европа като конкуренти в битката за инвестиции, работни места и икономически растеж! Тази горчива истина вече достига до стратезите на разширяването на ЕС. И ако анализираме по-внимателно нервните реакции на държавниците на запад от Виена спрямо Румъния и България, балтийските държави и Полша, Унгария и Чехия, не може да не стигнем до извода, че те са провокирани и от засегнатите икономически интереси. Водещите европейски нации приеха за свои партньори в общността неолиберални държави от източната част на континента. Предлагат им субсидии и гратисни схеми за спазването на евростандартите. Неолиберална Източна Европа обаче се превръща в заплаха за европейския социален модел. Затова ЕС днес е изправен пред дилемата да либерализира максимално своите индустриални и трудови режими или да регулира мащабното корпоративно преструктуриране (вкл. делокации и релокации), като изравни условията за инвестиции в общността. Моето впечатление е, че Брюксел избира втория път!