Деница Ватева Повече от една трета от всички реализирани досега в България проекти по САПАРД ще се проверяват, а резултатите ще се докладват в Европейската комисия. Общият им брой е 1028. Това е финалът на най-успешната предприсъединителна програма на ЕС – така я наричаше Нихат Кабил, когато беше министър. (Откакто е депутат, не я е коментирал...) Никой още не засяга „приноса“ на консултантските фирми, за които бившият вече шеф на фонд „Земеделие“ Димитър Тадаръков имаше свежа идея да влязат в публичен регистър. Но имаме надежда, че обещаните проверки на прокуратурата и ДАНС ще изяснят чии фирми с чия помощ са печелили проекти. Парите са похарчени, но за какви цели В прокламациите на властта през всичките тези години от действието на САПАРД никой никъде не спомена какъв е ефектът от усвоените средства в българското земеделие. Затова и не ни е ясно повече хотели или повече домати „пораснаха“ от САПАРД в България? Защото консервната индустрия си внася суровини отвън... Никой от ДПС кадрите, управлявали парите по САПАРД – или от земеделското министерство, не си даде труд да представи анализ по сектори. Знаем, че евро парите са „посадени“, но не и какво и колко сме „пожънали“. Още в началото на 2007 г. се появиха първи сигнали за бедствието. През февруари беше задържан заедно с още шестима бизнесменът Людмил Стойков по обвинения в източване на 7,5 млн. евро от САПАРД. Схемата: стари машини за нови. Не стана ясно обаче какви са резултатите от обещаната от земеделския министър Нихат Кабил на 1 март 2007 г. проверка на „всички машини, купени по САПАРД. Пак тогава Кабил каза, че министерството е обявило за изискуеми и 7,2 млн. лева от вече платените субсидии по седемте проекта, участвали в международната престъпна мрежа за машините „втора ръка“. А дали са получени, след като са били изискани? В разстояние на близо 4 месеца ЕС спря средствата по три мерки по САПАРД, които са около 140 млн. евро. А в това време удобно си отидоха всички, които носят отговорност за проблемите - и Нихат Кабил, през чиито мандати се подписваха проекти, и шефът на фонд „Земеделие“ Димитър Тадаръков, който трябваше да финализира програмата, и директорът на агенция САПАРД Владимир Карамишев, който я ръководи цели 8 години. През цялото това време държавата избягваше да проверява кой и как взима европейските пари. Пък и защо - нали, ако трябва да се връщат пари, ще ги връща бюджетът?! Сметката, моля! Шест месеца преди крайния срок България е усвоила 26% от средствата по програма САПАРД (по официални данни). В случай че не успее да вземе другите, те ще бъдат върнати на ЕС. Напълно възможно е и средства от усвоените 26% да бъдат връщани - заради неправомерно разплащане. Хиляди земеделци пък са теглили кредити, за да изпълняват подписаните с фонд „Земеделие“ проекти, за които в момента плащат лихви. След 31 юли всички те ще започнат да си търсят субсидиите по САПАРД, които пък са блокирани. Забраната за разплащане може да падне най-рано през септември, което означава, че администрацията във фонд „Земеделие“ ще има в най-добрия случай общо 3 месеца до края на годината да провери изпълнението на 572 проекта и да им разплати над 260 млн. лева. Както е тръгнало, най-добре държавата да предвиди целия излишък, за да плаща за изпълнението на проекти, които иначе трябваше да се реализират с пари от ЕС. Само че за това вече ще трябва да направи референдум дали сме съгласни!