Боян Чуков Преди да се включи в работата на Г-8 в Япония руският президент Дмитрий Медведев посети Баку, Ашхабад и Астана. Повече от очевидно е, че битката за въглеводородите в Централна Азия навлиза в качествено нов етап. Започват да се сбъдват прогнозите, че преди двайсетина години обявените запази от нефт и газ в Каспийския басейн са доста преувеличени. Преди броени дни „Лукойл” претърпя поредното разочарование заедно с колегите си от „Казмунайгаз”. Смесената им фирма „Аташ” от началото на годината извърши сондажни работи в аташкия участък в Казахстан и по информация на интернет изданието gazeta.kz не е открит нито газ, нито нефт. Сондата е достигнала на дълбочина 2500 м. И това е струвало на двете страни $40 млн. Сондажната платформа „Астра” струва по 130 000 долара дневно. В края на тази година се очаква цената на руския газ за Европа да достигне 500 долара за 1000 куб. м. В случай че барелът суров нефт надхвърли $250, то „синьото злато” ще се покачи до цената от $1000 за 1000 куб. метра. Основният „генератор“ В Баку ситуацията за Москва е най-деликатна. Азербайджан е основният „генератор” на алтернативни маршрути на руските нефтогазопроводи през Турция. Баку е в основата на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум. Казахстан също се включва с определени количества нефт към „турския” маршрут. Астана строи нефтопровод до порт Курик, който ще се влее в Баку-Тбилиси-Джейхан. Тук обаче трябва да се обърне внимание, че даже и с казахстанския нефт „турската” тръба ще бъде далеч от напълване. „Газпром”, както и се очакваше, предложи на Баку да изкупува азербайджанския газ по пазарни цени. Това е коренно нова ситуация и при пазарен подход не е ясно окончателното решение на Азербайджан. До този момент по отношение на каспийските въглеводороди Москва нямаше пазарен подход. Това караше както Ашхабад, така и Астана да се опитват да се заиграват с други потенциални клиенти, които са готови да закупуват на по-високи цени техния нефт и газ. Ниската цена, която плащаше „Газпром” за туркменистанския газ, позволяваше след транзитирането му да го препродава на Украйна по $179 за 1000 куб. м. От 1 януари 2009 г. ценообразуването на туркменистанското „синьо злато” преминава на пазарни основи. В репортажи по централните руски телевизионни канали НТВ и ОРТ президентът Гурбангула Бердимухамедов заяви, че Ашхабад ще изпълни своите договори с „Газпром” до 2025 г., които предвиждат продажбата по 50 млрд. м3 газ годишно. Нещо повече - прокрадна се информация, че обемът на закупувания от руския монополист газ може да достигне до 100 млрд. куб. м годишно. Тази седмица започна строителството на газопровод от Туркменистан през Узбекистан за Китай. Още по времето на Туркменбаши, непосредствено преди неговата кончина, между Пекин и Ашхабад бе подписан договор за доставка на 30 млрд. куб. м туркменистански газ за Поднебесната. Отделно всяка година Иран купува по 8 млрд. куб. м газ от Туркменистан. Ашхабад не е престанал да говори и за Трансафганистанския газопровод, който също се планира да има капацитет от 30 млрд. м3 газ годишно. Въпросните цифри подсказват и за невъзможността на Туркменистан да осигури достатъчно газ за „Набуко”. До туркменистанската граница В най-смелите прогнози през следващите 6-8 години се очаква Ашхабад да достигне до производство на около 120 млрд. м3 годишно „синьо гориво”. Важен детайл за Туркменистан е, че той предлага газ до туркменистанската граница. По-ясно казано, който си има газопровод и предлага пазарна цена, печели. В случая алтернативните на руските газопроводи имат един съществен недостатък. Те не са построени, а Ашхабад иска да продава постоянно, без прекъсване своите въглеводороди. Това е и една от причините т.нар. функциониращи алтернативни на руските тръбопроводи да не са напълнени на 100%. От друга страна, Китай едва ли ще плаща на Ашхабад повече от „Газпром”. Все още в Централна Азия огромна роля играят личните връзки между държавните ръководители. Това дава неоспоримо предимство на руснаците пред американците и европейците. Достатъчно е да проследим изключително близките лични взаимоотношения между Владимир Путин и Нурсултан Назърбаев и влиянието им върху двустранните отношения. По време на своето посещение в Астана Дмитрий Медведев нарече отношенията между Русия и Казахстан не само „стратегически”, но и „братски”. Новото в обиколката на руския президент в Централна Азия бе подходът му към въпросите на въглеводородното сътрудничество между четирите страни. От двустранно Кремъл плавно го трансформира в колективно. Очевидно е, че иранският газ ще стане още по-необходим, в случай че някой се заеме с реализирането на наистина алтернативни на руските транзитни тръбопроводи. До момента по-скоро се оформя някакъв вид каспийски ОПЕК с всички произтичащи от този процес последствия. В същото време Москва ожесточи подхода си към страните от Прибалтика. Към 2015 г. Русия изцяло ще престане да осъществява своя експорт през пристанищата на въпросните страни. Вице-премиерът Сергей Иванов тези дни заяви: „Пред нас стои двуединна задача: напълно да прекратим експорта през прибалтийските страни на нефтопродукти и въглища и да увеличим приемането през нашите пристанища на оборудване, продоволствени стоки и други товари.” Нефто- и газопроводите в постсъветското пространство все по-отчетливо се превръщат в „арматурата” на ОНД. Както Владимир Путин преди време, така и Дмитрий Медведев днес последователно изгражда „скелето” й.