Ген. Васил Василев Управлявай кризата, иначе нещата стават неуправляеми. Това трябва да го знае всеки, натоварен да ръководи. Какво се случи на 03.07.2008 г. в Челопечене? Около две хиляди тона боеприпаси се взривиха и това беше будилникът на София в този ден. Говорим за това, че такова складиране на боеприпаси, чакащи оторизация в продължение на много години, е създало предпоставки за възникване на криза. Години наред никой не е анализирал това складиране, не е прогнозирал какво ще стане при взрив и какво ще се прави след това. Какви ще бъдат човешките и материалните щети. Това е първият етап от овладяването на криза - анализ и премахване причините и условията, които ще доведат до нея. При втория етап кризата е възникнала. Поставя се въпросът готова ли е държавата със своя човешки и материален ресурс да я овладее? Да се информира своевременно населението какво е станало, какви са опасностите в този момент, какво да очакваме при развитието на кризата. Какво да правят хората, за да опазят имуществото си и живота си. Можем ли бързо да организираме евакуация на населението на безопасно място, да го снабдим с вода, храна и медицинско обслужване? Видяхме как в Челопечене за броени минути МВР си свърши работата по отцепването на района и опазване имуществото на хората. Но тези полицаи, пожарникари, лекари бяха в засегнатия район без никакви лични предпазни средства срещу евентуално обгазяване от станалите експлозии. Те отиват да спасяват живота на хората, а техния живот няма кой да опази. Мисля, че държавата може да осигури необходимите пари за оборудване на МВР, “Гражданска защита” и „Бърза помощ“ с модерни технически средства за индивидуална защита. Видя се необходимостта от незабавното започване да се обучава населението в цялата страна за ситуации на криза и поведението ни. И това обучение трябва да започне от улицата. Форми на обучение има много и трябва да се намери най- оптималната за предоставяне и на населението. След като кризата отмина и беше овладяна, считам, че на правителството трябва да се представи единен доклад по кризата в Челопечене, с който да бъде запознато цялото общество. В този доклад да намерят място причините и условията, довели до кризата, а така също слабостите и добре свършената работа, констатирани при овладяване на ситуацията. Обществото трябва да вярва в готовността на държавните институции да го защитят по време на криза. Когато хората вярват в държавата си, това й помага. От всяка отминала криза се правят изводи за бъдеща работа в тази насока и накрая отново се връщам на наученото в университета в Луизиана – САЩ, в часовете по овладяване на кризисни ситуации: “Управлявай кризата, иначе нещата стават неуправляеми.”