Закъснялата военна мисъл
„При инциденти, като взривяването на поделението в Челопечене, не трябва да се хвърляме в надпревара кой пръв ще се яви на обекта, където е станало произшествието.“ Това заяви вчера генерал Златан Стойков, началник на Генералния щаб (ГЩ) на Българската армия. Самият той за четирите дни на „изригвания“ край София успя да стигне поне два пъти до кв. Челопечене, където позираше пред камерите заедно с много от министрите.
„При инциденти, като взривяването на поделението в Челопечене, не трябва да се хвърляме в надпревара кой пръв ще се яви на обекта, където е станало произшествието.“ Това заяви вчера генерал Златан Стойков, началник на Генералния щаб (ГЩ) на Българската армия. Самият той за четирите дни на „изригвания“ край София успя да стигне поне два пъти до кв. Челопечене, където позираше пред камерите заедно с много от министрите. Интересно защо се получи такова закъснение и непоследователност в мисли и действия. Дали управляващите се сетиха, че взривовете може да са опасни и за тях или просто до момента мислеха само за имиджа си?
Според PR наръчниците той обаче не се гради само с медийни прояви, а и на база на управленски решения. За съжаление у нас точно те куцат. Обикновено първо гърми, а след това се прави нещо. Сега виновен се намери бързо, но изборът беше странен. Взривовете „гръмнаха“ ген.-лейтенант Румен Цоков, който е зам.-началник щаб. Дали и това не беше един неуспешен PR?
Има и други въпроси, като например защо Николай Цонев се скри зад твърдението, че отскоро заема поста? И какво точно направи началникът на ГЩ, за да стане незаменим? Ще ни е трудно да разберем, но сговорът между министъра и Златан Стойков поне ни дават надежда, че са екип. След като не може да го поместим, дано поне да няма повече взривове.