Райко Байчев Нито една жертва. Вероятно заради иконите на Богородица. Или просто безумен късмет. Когато я няма държавата, не остана кой да ни пази, освен Бог. Да ни опази от 20 тона тротил, 52 тона ръчни гранати, 23 тона бойни заряди, 210 тона изстрели за гранатомет, 68 тона пиротехнически средства и от целия дявол знае какъв арсенал, който се изля на дъжд от осколки и метални отломки и въпреки това не отне нито един живот. Властта проспа взрива, който събуди 2 милиона души. Остана си в чаршафите. Остави ни и в информационно затъмнение – по същия начин, по който ни остави и при случая в Кербала с взривените ни войници. До 7 часа в четвъртък никой политик освен Бойко Борисов не си вдигна телефона. Кметът се пошегува, че сутрешните блокове го ползвали за кореспондент. После пък каза, че в случай на терористичен атентат няма да сме подготвени. И ние сами се убедихме, че е така. Постепенно, около 8 часа, властта започна да се разсънва. Трябваше да ни разлюлеят 4 мощни взрива, докато се появи на място. После, под съпровода на експлозиите, започнаха и абсурдите. Началникът на кабинета на президента Никола Колев например каза, че всъщност старите боеприпаси имали чудното свойство да се самовзривяват. Което веднага поставя въпроса защо престарелият склад отдавна не е унищожен и защо не е поне на някое безлюдно място. Явно сме си имали нещо като бомба с няколко годишен закъснител, и то в задния двор, за която МО си спомня едва когато ни изпочупи прозорците и по чудо не отне животи. В Албания впрочем през март тази година, на около 12 километра от Тирана, се взриви подобен военен склад, в който работници обезвреждаха подготвени за бракуване боеприпаси. Тогава загинаха 26 души. Разбира се, техният министър на отбраната тогава подаде оставка. У нас оставки няма. Има извинения. Министър Цонев се извини за това, че е закъснял да информира гражданите. Провал – извинение – съболезнования: това е простичкият политически механизъм у нас. Той проработи и при влака на ужасите, който изпепели 9 души през нощта на 28 февруари. Отговорността тогава не се пое от политиците, а беше прехвърлена на дезодорантите. Да, точно така, след повече от месец разследвания се стигна до извода, че в саковете с багаж имало дезодоранти, които пламнали при високата температура. Не бих се учудил и ако сега изведнъж открият, че охранителите в склада са решили да го парфюмират, понеже е миришело лошо. Като говорим за парфюми, няма как да не се сетим за ранобудната Емел Етем. Министърката на извънредните ситуации се появи извънредно късно в Челопечене – едва след 9 ч, и спечели депутатски шеги за това, че си е гласила прическата. Не разбирам защо я обвиняват. Първо, тя оглавява министерство под името МИС, нормално е да се грижи за външния си вид, вместо да бърза за някакви експлозии. Второ, на нея отдавна никой не разчита: след потопа в Цар Калоян, за който се оказа, че е можело да бъде предвиден, след добилия печална известност център за космическо наблюдение, останал в историята като „сляпото око на Етем“, след онази зимна ваканция, която Етем си даде точно когато държавата осъмна в дюни от сняг. След скандалното й закъснение в четвъртък сутринта тя вече си създаде и имидж, обратен на царицата върху граховото зърно: не се буди и от взрив, който вдигна на крак 2 милиона души. После пък прехвърли вината на Бойко Борисов и дори обяви, че всъщност свършила работата, която трябвало да свърши общината. От ДПС пък казаха, че не намират аргументи за нейната оставка: искането било несериозно. С несериозността впрочем почти познаха - несериозно е да смяташ, че бедственото ведомство ще направи нещо друго освен да усвои парите на данъкоплатците. Сега вероятно ще завалят обещанията. Вчера военният министър Николай Цонев каза, че в поделението имало два цеха за разглобяване на боеприпаси. Утилизацията ще започне обаче чак сега - за други военни складове, за които не знаем, понеже още не са гръмнали. Ще кажем „сбогом на оръжията“ не преди, а след инцидента – по стар български обичай. След огнен дъжд – качулка.