Васил Калинов* Какви са проблемите в българското земеделие и пътищата за тяхното решаване? Нека първо видим фактите. 1.Приключиха последните три одитни мисии на ЕК по дейността на ДФ „Земеделие” – програма САПАРД и Разплащателната агенция. По първата вече имаме и официалното писмо от ЕК. За съжаление, то рязко се отличава от заявената оценка и позиция на фонда. Сега сме в очакване какви ще са писмата по другите две проверки. 2.Министърът на земеделието и храните информира комисията по земеделието и горите на НС за част от проблемите. В думите му можем да открием стремеж и воля за промяна наред с безпокойство от несъстоятелността на провежданата досега политика и липсата на екип за така желаните действия за промяна. В същото време ръководството на фонда, което очевидно има друг стил, не спира да се хвали! 3.Повече от година отмина, откакто официално бе акредитирана Разплащателната агенция. Налице са конкретните резултати от прилагане на системата за директни плащания на площ: неяснота и хаос в идентификацията и замерването на земеделските парцели, липса на ефективна комуникация между МЗХ и ДФ „Земеделие”. Отмина година и половина от редовното ни членство в ЕС, а ние сме на етап подготовка и обсъждане на наредбите по прилагане на различните мерки за подпомагане на земеделските производители, а трябваше вече да са сключени договорите и да се изпълняват проектите. В търсене на изход министърът на земеделието и храните постави Разплащателната агенция в изпитателна фаза. 4.Неясно защо някак встрани останаха въпросите и дейностите, свързани с прилагането на националните схеми за подпомагане на земеделските производители. Разшумя се малко с животновъдството при „похода на кравите” и толкоз. Спрените плащания по САПАРД са за над 260 млн. лева, и те са изцяло за създаване на производствен капацитет. Това пряко ще се отрази на конкурентоспособността на българското земеделие. Анализът на резултатите от платените и неплатените средства по директните плащания на площ имат две измерения. Първо, загубихме 40 млн. лева евросубсидия и над 5000 стопани са санкционирани. Наложи се земеделският министър със заповед да определя арбитражна комисия, която да разгледа всички жалби от ощетените стопани. Предварителната информация е, че мнозинството ще се окажат в правото си и ще трябва да им се плати, но вече от националния бюджет. Второ, ефектът за развитие на земеделието като производствени мощности, заетост, приоритетни производства и др. засега го няма или е спорен. При дребните ползватели (огромното мнозинство) получените средства покриха пътните и организационни разходи, при едрите (малцинство) просто се увеличи процентът на чистата печалба. Каква е философията на това плащане – насочено е към развитие на икономически отрасъл или е скрита форма на социално подпомагане, което дава “лъвския пай” на едрия бизнес. Под спокойната повърхност на подпомагането по националните схеми се крият тежки проблеми. Млекопроизводителите под натиск решиха част от проблемите си, но какво става с другите: в резултат на промяната на план-сметките на фонда сега е налице недостиг от над 6 млн., за да се извършат плащанията по сключени договори за инвестиционно кредитиране в сферата на земеделската техника и растениевъдството. Очакваният резултат е като при спрените пари по САПАРД – фалити. Не е извършено разплащане по щетите върху добивите на културите от сушата, нанесени през 2007 г. Има недостиг от над 23 млн. лева и пак се иска промяна на план-сметката! За сметка на какво? А за 2008 г. какво остава – да се молим богу да не ни праща беди! При наличието на грешки в толкова много звена, то това значи сбъркано управление на системата. Но това е само “върхът на айсберга”. За мен големият проблем е налагането на погрешна философия и липса на политика в земеделието и упоритото самодоволство да не се вслушваш в здравия разум и да не се доверяваш в компетентността на другите. Забравят се принципни въпроси: За собствеността, стопанисването, опазването на земеделската земя. Без правилното им решаване няма да имаме ефективна национална политика в земеделието, в т.ч. и по отношение на директните плащания на площ. Определяне на приоритети. При наличие на национални приоритети и вярното им определяне (например ресурсът от бюджета трябваше да бъде насочен към месното животновъдство, зеленчукопроизводство) инфлационният удар за малка България щеше да е много по-лек. Безспорно трябва да спазваме общата селскостопанска политика на ЕС, но няма страна-членка, която да не провежда и своя национална такава. Създаване на пазарна среда, гаранционни фондове и система за национално подпомагане. Налице е и опитът от ЕС - въвеждане на пазарни регулаторни механизми (интервенция на пазара, гаранционни фондове, земеделски застрахователен пул и т.н.). Налице е и едно смесване, размиване и скриване едно зад друго националното подпомагане и това от ЕС. Едно от решенията е ДФ „Земеделие” и Разплащателната агенция да се разделят. Фондът да си поеме функциите на подпомагане на земеделието с ресурс от националния бюджет, като изгради и гаранционни фондове и акумулира съответния финансов ресурс. Промяна в системата на управление. Лошото управление е производно на лошата система. В създаването на Разплащателната агенция вместо да се извлече поука от грешките по САПАРД, те бяха възпроизведени. От гледна точка на компетентност, конфликт на интереси, създаване на корупционна среда и т.н. е недопустимо един и същ субект (бил той и юридическо лице) да разработва наредбите, да приема проектите, да ги одобрява, да подписва договорите, да проверява изпълнението им и накрая да оторизира и плащането, т.е. цялата верига да бъде в едни ръце. Липсата на политика наложи и стила на работа на парче. За това е и сегашната ситуация – екшън план! В момента сме изправени до стената, а единственият ни избор е промяна на философията и формиране на национална политика в земеделието. В изминалия период усилията на една комисия или на една партия, на инициативата на бизнеса или браншовите структури се оказаха недостатъчни. Нужни са политическа воля, смелост и отговорност, по-големи от пропагандните фойерверки на търсачите на слава. * Изразената позиция е лично мнение на автора, който е председател на комисията по земеделието и горите на НС и народен представител от Коалиция за България.