След като миналото лято борсите по цял свят бяха ударени от американската ипотечна криза, най-маститите чуждестранни инвеститори изтеглиха значителна част от вложенията си от и без друго дребната ни родна фондова борса. Индексите започнаха да падат стремглаво и дори най-позитивните настроения на брокери и емитенти за „напълно нормално отражение на глобалните тенденции“ не можаха да обърнат твърдоглавия скептицизъм. Генерираните доскоро печалби се стопяваха за броени дни, поради което ужасени хора бързаха да си изтеглят парите обратно в кеш, за да си позволят поне блистер валериан. След години на лежерна печалба думата „срив“ за първи път бе записана в регистъра на БФБ, а думата „стрес“ по челата на губещите. Обясненията за „вялата търговия“ се простираха от липсата на модерни финансови инструменти, за които никой не иска да поеме инициатива, през обвинения към нелистваните български компании, които още изчакват благоприятен момент за включване, до неефективност на ръководството на БФБ. Което все пак се натовари с отговорността да не отлага смяната на електронната платформа в рисков момент и с половин правилник. Вместо да бъдат единни в битката за привличане на нови инвестиционни потоци, участниците подхванаха междуособици и опровергаха максимата, че хората се сплотяват по време на криза. Което ще продължи, докато не осъзнаем, че отговорът на въпроса „Кой печели от трусове на борсата“ е просто...„никой“!