Австралийското правителство разкри една от най-амбициозните схеми в света за борба с климатичните промени под формата на данък върху въглеродните емисии на най-големите австралийски замърсители. След жестока политическа битка премиерът Джулия Гилард заяви в неделя, че от юли 2012 г. 500 компании ще плащат по $23 на тон от въглеродните си емисии. Правителството предвижда, че до 2029 г. планът ще доведе до намаляване на емисиите, равносилно на изтеглянето на 45 млн. коли от пътищата. Правителството ще фиксира данъка за три години, преди да премине към пазарното му определяне през 2015 г.
Австралия произвежда повече въглероден диоксид на човек от населението от която и да било друга развита страна, тъй като е силно зависима от електроцентралите на въглища. С население от 22 млн. Австралия произвежда 1,5% от световните емисии. Великобритания има близо три пъти по-голямо население и произвежда само 1,7%.
Очаква се данъчният пакет да бъде одобрен и от двете камари на парламента преди края на годината, но Гилард ще срещне яростни критики, тъй като 60% от населението са против схемата. Правителството й е най-непопулярното от 40 години насам и според анализатори политическото й бъдеще зависи от способността й да „продаде“ данъка на гласоподавателите.
„Трябва да наложим данък върху въглеродното замърсяване, за да привлечем инвестиции в нововъведенията и да стимулираме енергийната ефективност, заяви тя. Ако се провалим, жизненият стандарт на децата и внуците ни ще се влоши по наша вина.“
Схемата предвижда създаване на фонд за чиста енергия на стойност $10 млрд., фонд за биоразнообразие и обезщетение за гласоподавателите, което е най-важно за политическото оцеляване на Гилард.
Сметките на средностатистическото домакинство ще се увеличат с около $10 на седмица и критиците твърдят, че обикновените гласоподаватели ще бъдат ударени чрез по-високите цени на големите замърсители. Гилард обаче поясни, че 50% от приходите по схемата ще се върнат на домакинствата под формата на данъчни съкращения и обезщетения за над $15 млрд. Две трети от всички домакинства ще получат достатъчно помощи, за да покрият цялата финансова тежест на данъка. „Тези помощи са насочени към семействата с нисък доход, каза тя. Опитваме се да създадем бъдеще с чиста енергия.“
Преди миналогодишните избори Гилард ясно изключи възможността да въведе данък върху въглерода, за да се разграничи от предшественика си Кевин Ръд, който не успя да прокара в парламента схема за търговия с емисии. Гилард обаче направи рязък завой, след като на изборите не успя да получи мнозинство в парламента и трябваше да се съюзи със Зелената партия.
Лидерът на опозицията Тони Абът разкритикува данъка като „социализъм, маскиран като опазване на околната среда“ и призова за избори, които ще изиграят ролята на референдум за схемата.
Австралийското правителство на два пъти отхвърли опити за въвеждане на схема за търговия с емисии. Активната кампания срещу данъците ще разклати още повече правителството преди изборите през 2013 г.
„Мисля, че този данъчен пакет ще бъде в основата на проблема с доверието, с който Гилард се сблъска още от момента след свалянето от власт на Кевин Ръд и който я преследва, откакто излъга за данъка преди изборите“, заяви Абът.
Австралия е най-големият износител на въглища и желязна руда в света и силният й минодобивен сектор е основата на стабилната й икономика.
Данъчният пакет включва обезщетение за много индустрии, на които ще се наложат данъци, като стоманената и алуминиевата, като до 94,5% от разрешителните им ще се дават безплатно. Износителите, изхвърлящи средно големи емисии, ще получават 66% от разрешителните безплатно.
От Австралийския съюз за минералите смятат, че секторът на услугите ще загуби $25 млрд. до 2020 г. и 20 000 работни места ще бъдат закрити.
Зелените от месеци са в центъра на събитията. Гилард разчита на тях, за да остане на власт, а от миналата седмица те контролират баланса в горната камара. Заместник-председателят на партията Кристин Милн заяви: „Това е моментът, когато Австралия обръща гръб на ерата на изкопаемите горива и се изправя пред най-голямото предизвикателство на XXI в. – борбата с глобалното затопляне.“

По в. „Гардиън“