Американците живеят в нова икономическа реалност, крайно време е Вашингтон да ги последва.
В краткосрочен план страната е изправена пред криза на заетостта, а в дългосрочен – на дефицита. Всяка криза открива възможности за реформиране на държавата. Вместо това сегашните демократи и републиканци залагат с удвоени сили на вече отживелите идеи, които прокарваха още през 2005 г., 2001 г. и 1997 г., че и по-назад във времето.
Въведените от Буш по-ниски данъци са идеален пример. Те, както и предшестващият ги данъчен кодекс, бяха разработени през 90-те години – епоха на безработица от 5%, бюджетни излишъци и стимулираща производителността технологична революция. Сегашната ситуация е коренно различна и въпреки това продължаваме да дебатираме дали трябва да се върнем към данъчните политики на Джордж Буш от 2004 г. или на Бил Клинтън от 1999 г. Никой не разсъждава върху политики или поне данъчен кодекс, подходящи за 2011 г.
Дискусиите около заетостта са също толкова ограничени и контрапродуктивни, съсредоточени върху противопоставянето на анализите за циклична и структурна безработица. Първият твърди, че безработицата е резултат от неадекватното икономическо търсене, следователно се нуждаем от дефицитни разходи по кейнсиански, за да компенсираме липсата. Според втория явлението е следствие от влошени професионални компетентности и икономически промени и няма бързо решение на проблема.

Структурна срещу циклична

Не е необходимо да избираме, не бива и да се отчайваме. Голяма част от безработицата в САЩ е структурна, а друга - циклична. И в двата случая трябва да бъдат взети мерки. „Ако проблемът ни е структурен, би следвало да: отпуснем средства за допълнителна професионална квалификация, да подпомогнем хората с ипотеки или сериозно да инвестираме в Детройт. Определението структурна не ни измива ръцете“, заяви през март Кристина Ромер, бивш председател на Съвета на икономическите консултанти към Белия дом.
Първата ни задача е влагането на стотици милиарди долари в инфраструктура Това не е формален разход, дори не подлежи на избор. Да отлагате ремонта на мост е същото като да отлагате свиването на дефицита – рано или късно ще трябва да дадете парите. Ако изчаквате с работите по моста обаче, има опасност той да се срути, нагърбвайки ви с още по-големи разноски. Изтеглянето на трудоемките и икономически значими инвестиции напред във времето е правилната форма на стимулиране, поради което се ползва с подкрепата на Американската търговска камара и AFL-CIO.
Инфраструктурните инвестиции ще разкрият места в строителния сектор (безработицата там е над 16%) в период, когато материалите и работната ръка са необичайно евтини заради слабото търсене. Бившият президент Бил Клинтън предложи временно облекчаване на екологичните разпоредби, така че строителните проекти да получават по-бързо одобрение. Консервативен икономист казва, че републиканците могат да подкрепят идеята, ако правителството замрази действието на закона „Дейвис-Бейкън“, който налага проектите за изграждане на публична инфраструктура да плащат преобладаващата в бранша заплата, което увеличава разходите за труд. Става, ако така ще достигнем споразумение.
Колкото до редуцирането на дефицита, сигурно можем да прекъснем този ужасен цикъл на мислене на дребно – вдигане на данъците тук, орязване на разходите там, слагане на таван за постоянно контролираните държавни разходи за няколко години – и всичко това без практически никакви промени в администрацията.
Има и по-добра идея. Да смъкнем наполовина данъка, който работодателите дават за осигуровки, и да вдигнем малко налога върху въглеродните емисии. За да подкрепите този план, не е нужно да сте крайно загрижени за глобалното затопляне, а да се безпокоите повече за работните места. Можем да намалим данъчната тежест върху заетостта, която искаме да стимулираме, и да я пренесем към емисиите, които искаме да намалим.
Ето ви и друга идея - заровена някъде в Medicare, съществува формула, наречена устойчив темп на растежа (SGR). Тя е прокарана през 1997 г. при управлението на републиканците и влиза в действие при президент демократ, за да забави ръста в заплащането на лекарите. Ако пониженията влязат в сила (в момента са до 30%), малцина доктори ще останат в програмата Medicare. Конгресът редовно приема т. нар. компенсации, които обезсилват действието на SGR и осигуряват доброто заплащане на медиците.
Отмяната на SGR завинаги ще реши проблема с компенсациите, но и ще увеличи дефицита с около $300 млрд. и това е причината Конгресът непрекъснато да избягва въпроса. SGR трябва да бъде премахнат, тъй като това ще подготви почвата за сериозни реформи в системата. Като част от сделката републиканците биха могли да получат по-високи потребителски такси за публичните услуги. Така демократите ще постигнат структурна трансформация на системата чрез увеличаване на цената за успешните медицински процедури и намаляване на тази за по-неефективните.

Ограничени дебати

Не бихте се досетили за съществуването на подобни варианти, ако съдите само по ограничените дебати за работните места и дефицита. Тези дискусии обаче са функция на политическата среда, а не на възможните опции. Не е нужно да се повтаряме непрекъснато.
Сигурно сте чували прословутия коментар, че китайският йероглиф за „криза“ обединява символите „опасност“ и „възможност“. Не е вярно. Йероглифът всъщност е смесица от „опасност“ и „повратна точка“. Има си обаче причина за популярността на тази измислена част от източната мъдрост в западните книги за мениджмънт. Кризите често са прикрита възможност. Както казва кметът на Чикаго Рам Еманюъл: „Не оставяйте една сериозна криза да отиде нахалос.“
В момента пропиляваме две такива.