Европейската дългова криза и забавянето на американския ръст намалиха интереса към азиатския износ и дадоха на централните банки повод да забавят увеличенията на лихвените проценти дори с риск инфлацията да подбие вътрешното потребление.
Ръстът на износа в Южна Корея, Индия и Тайланд се е забавил по данни от този месец. Китайските международни доставки може да регистрират застой това лято поради „слабия“ американски ръст, заявиха от Credit Suisse Group.
Отговорните лица вероятно ще бъдат принудени да забавят още повишаването на разходите по заемните средства, за да финансират икономиките си, както и да забавят поскъпването на валутата и да защитят регионалния износ, който осигури 35% от световните транспортни товари през 2009 г. Тези развития може да стимулират инфлацията, която достигна най-високото си равнище от 2008 г. в Китай и достигна 20% във Виетнам миналия месец, а в Индия предизвика протести.
„Ако данните за западната икономика продължат да се влошават, съществува риск азиатските централни банки да се откажат от затягането, заяви Фредерик Нюман от HSBC в Хонконг. В крайна сметка вярваме, че това допълнително ще повиши инфлацията.“
Централната резервна банка на Австралия (RBA), която задържа целта за лихвените проценти, изплащани от банките на австралийския паричен пазар, на ниво от 4,75% след седем увеличения от октомври 2009 г. до ноември 2010 г., съобщи, че ще оцени европейската криза със суверенния дълг спрямо прогнозирано увеличение на вътрешния ръст и инфлацията, за да реши дали да увеличи разходите по заемните средства.

Риск от забавяне

„Потокът от данни през последния месец изобщо не направи по-спешна нуждата от корекция на политиката, показаха записи от заседанието на Австралийската централна банка. Рисковете от забавяне на международната икономика станаха малко по-ясно изразени.“
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу спечели вот на доверие и затвърди шансовете на новото си правителство да гарантира допълнителна международна финансова помощ. Следващата седмица ще се опита да спечели парламентарна подкрепа за пакет от бюджетни съкращения на стойност 78 млрд. евро, за да избегне риска от просрочване на задълженията. Европейските финансови министри заявиха, че ще отложат одобрението на обещания за юли транш от 12 млрд. евро за страната, докато не бъде приета програмата за съкращаване на дефицита, не започне продажба държавни активи и не се наложат „кризисни данъци“ върху заплатите.

Търсене на държавен дълг

Рискът от просрочване на суверенния дълг на Гърция и забавянето на ръста в САЩ стимулираха търсенето на държавни дългови книжа. Инвеститорите очевидно вече не очакват чак толкова високи лихви.
Австралийските двегодишни облигации се бяха запътили към най-продължителното си поскъпване от фалита на Lehman Brothers насам, като доходността им падна с 25 базисни пункта от 31 март и достигна 4,67% преди дни на фона на задълбочилите се опасения, че европейската дългова криза ще спре бързия ръст на страната. Индийските едногодишни държавни облигации поскъпнаха, като преди два дена доходността им падна до 8,06% спрямо 8,27% на 13 юни по данни на „Блумбърг“.
„Ако азиатските централни банки наистина натиснат спирачките, но запазят ангажимента си за затягане на коланите, това ще е сигнал, че търсенето на краткосрочен дълг се повишава“, заяви Ашиш Агравал от Credit Suisse в Сингапур.
Продължилата повече от 10 седмици пауза при увеличението на лихвените проценти на Китай е най-дългата, откакто банките започнаха да повишават лихвите през октомври. Член на борда на директорите на Южнокорейската централна банка, заяви на 16 юни, че може да се наложи забавяне на темпа на паричното затягане, „ако несигурността в световната икономика се задълбочи“.

Зависимост на региона

Индийската централна банка сигнализира миналата седмица, че може да забави паричното затягане, което е най-агресивното сред големите азиатски икономики, и допълни, че „политическите действия трябва да намерят баланса между неблагоприятните движения на инфлацията и последните събития в световната икономика“. Банката повиши репо лихвата от 7,25% до 7,50% този месец.
Тази предпазливост отразява зависимостта на региона от американското и европейското търсене на азиатски стоки, въпреки че Г-20 се опитва да премести баланса на световната икономика, така че световният ръст да зависи по-малко от външното и повече от вътрешното търсене.
Азиатските икономики осигуриха 35% от световния износ през 2009 г. спрямо 25% през предходното десетилетие по данни на МВФ.
На износа се дължаха 15% от японския БВП през 2010 г. В Южна Корея износът генерира половината от икономиката. Международните доставки отговарят за близо 60% от БВП на Тайланд, около две трети от БВП на Тайван и около една пета от този на Австралия.

Китайски износ

Китайският износ може да претърпи застой това лято, тъй като американската икономика все още е „слаба“, заяви Тао Донг от Credit Suisse.
Тайландските международни доставки се увеличиха със 17,6% през май спрямо предходната година, което е под ръста им от 24,6% през април, а индийските се увеличиха с 34,4% през април спрямо 43,9% през предходния месец.
„Опасността е във факта, че тези страни се отдръпнаха от решението за затягане и позволяват на инфлационния натиск да продължи да се увеличава и да надува балони в активите“, заяви Нюман от HSBC.
Ръстът на китайските продажби на дребно се забави до 16,9% през май, а цените на хранителните продукти скочиха с 12% спрямо миналата година, като понижиха покупателната способност на китайските домакинства. Спестяванията също пострадаха, като лихвите по едногодишните влогове от 3,25% са с над 2% по-ниски от годишния темп на инфлацията от 5,5% към месец май.
Китай и Филипините този месец предпочетоха да повишат съотношенията на банковите резерви вместо основните лихви по кредитите, което бе сигнал, че полето за увеличение на разходите по вземането на кредити се е свило.
Миналата седмица МВФ понижи прогнозата си за американския ръст през 2011 г. за втори път в рамките на два месеца и предупреди, че ако възстановяването се сблъска с още пречки, заплаха грози световната икономика наред с потенциалната зараза от европейската дългова криза.