В този тежък момент Европа усеща липсата на Доминик Строс-Кан и неговите лидерски умения по-болезнено, отколкото Международният валутен фонд и френската левица.
Харизматичният бивш финансов министър на Франция действаше като хладнокръвен мениджър при кризи и имаше влияние в Атина, Берлин, Франкфурт и Брюксел, откакто избухнаха проблемите със суверенните задължения в еврозоната през 2009 г.
Освен това той бе неизменен и красноречив поддръжник на идеята за по-тясна европейска интеграция, опираща се на паричното обединение.

По-сериозен фискален съюз

Строс-Кан положи усилия да подкрепи еврозоната, както никой друг от предшествениците му в МВФ, като използва позицията си, за да придумва, а понякога и пришпорва непокорните европейски правителства към по-сериозен фискален съюз.
Внезапното му оттегляне след обвиненията в опит за изнасилване на камериерка в Ню Йорк, които той отхвърля, едва ли би могло да дойде в по-неподходящ момент за Европейския съюз (ЕС), притиснат от задълбочаваща се дългова криза и разрастваща се вълна от войнствен национализъм.
„Вече ни липсва ужасно“, казва високопоставен представител на Брюксел в центъра на финансовото огнеборство. „Само погледнете пълната бъркотия около Гърция тази седмица.“
При образувалия се политически вакуум на върха, чието преодоляване ще отнеме седмици, глобалният кредитор показва признаци на завръщане към по-тесногръд и предпазлив подход в укрепването на Атина, засилвайки риска от безредно просрочване на гръцките задължения с потенциални последици за цялата система.
Фондът заяви миналата седмица, че няма да отпусне следващия транш за Гърция, предвиден за края на юни, ако ЕС не гарантира изцяло гръцката нужда от финансиране за следващите 12 месеца.
„Ако имаше силен политически лидер, той може би щеше да направлява нещата и да сближи позициите. Институцията обаче стана още по-консервативна, придържа се стриктно към правилата и избягва рисковете“, казва Доменико Ломбарди, бивш член на изпълнителния съвет на МВФ.
„Строс-Кан бе готов да подкрепи думите си с дела, като предварително отпускаше ресурси по безпрецедентен начин, за да подпомогне еврозоната“, заяви в интервю Ломбарди, старши сътрудник в Brookings Institution във Вашингтон. „Той не се колебаеше да заложи авторитета си пред борда на МВФ.“
Според някои анализатори, предимно американски и британски, би било по-добре следващият шеф на МВФ да идва от страна извън еврозоната именно за да прояви по-твърд подход към дълговата криза, вместо да налива още пари в проблема.
Единствената обявена кандидатура, отговаряща на това описание, е на мексиканския централен банкер Агустин Карстенс, а номинации се приемат до 10 юни. Изборът трябва да бъде направен до 30 юни, но ще мине още време, преди новият лидер да поеме управлението.
Сегашният френски министър Кристин Лагард изглежда абсолютният фаворит, след като си осигури единодушната подкрепа на ЕС, а подобни индикации има също от САЩ и Китай, казват дипломати.
Тя я е много добър мениджър и комуникатор, но не разполага с икономическия опит на своя сънародник.
Строс-Кан многократно разкритикува бавния и откъслечен европейски отговор на дълговата криза, която започна от Гърция и обхвана Ирландия и Португалия, предизвиквайки спасявания, будещи все по-голямо негодувание в Северна Европа.
Владеещият немски французин редом с президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише имаше решителен принос за решението на германския канцлер Ангела Меркел да подкрепи спасителния пакет за Гърция след месеци на колебание.
„С всеки загубен ден ситуацията става по-тежка“, заяви Строс-Кан след ключовата среща на 28 април 2010 г. „Ако не поправим нещата в Гърция, може да се стигне до сериозни последици за ЕС.“
Въпреки противопоставянето на Германия той агитираше за по-голям фонд в еврозоната, който да действа по-гъвкаво при подпомагането на страните членки, преди да са се сринали.
Не се страхуваше да прибягва до смели решения, като по-централизирано определяне на европейската икономическа политика, едно място за еврозоната в глобалните институции като МВФ и по-голям общ бюджет на ЕС.
Като финансов министър в зората на века Строс-Кан предложи на германския си колега Ханс Ейкел да обединят френското и германското място в борда на МВФ като първа крачка към единно европейско представителство, а Германия щеше да е първият ротационен представител.
Френският външен министър от онова време Юбер Ведрин се възпротиви с довода, че върху Франция ще бъде оказан натиск да се откаже от постоянното си място и придружаващото го право на вето в Съвета за сигурност на ООН. В крайна сметка Германия отхвърли плана.
В частни разговори Строс-Кан приветстваше идеята за емитирането на общи за еврозоната облигации, така че да бъде смъкната цената на заемните средства за по-слабите държави, при условие че се придържат към строгите си цели за редуциране на дефицита.

По-голяма роля на центъра

„Един международен валутен съюз може да оцелее единствено ако разполага със стабилни механизми за фискална координация, които носят ключовите макроикономически ползи от фискалното обединение“, заяви той на конференция в Брюксел миналия септември.
„Основното ми послание е, че центърът трябва да има по-голяма роля в националните фискални политики, ако искаме EMU да се превърне в по-ефективен и устойчив паричен съюз.“
„По-големият централен бюджет ще осигури повече средства за преодоляване на структурните слабости в области като инфраструктура, инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и образование, което на свой ред ще ускори растежа в еврозоната“, заяви той в същата реч.
Подобни възгледи не са споделяни от правителствата на водещите страни членки, които искат да подрежат крилата на Брюксел и да ограничат разходите на ЕС. Строс-Кан обаче бе убеден, че Европа трябва да предприеме смела крачка към фискалния федерализъм, за да направи еврото истински функционално и да избегне неадекватността в глобален мащаб и евентуалния срив на еврозоната.
Без присъствието му начело на МВФ или като президент на Франция вероятността подобни дръзки идеи да бъдат вкарани в действие изглежда още по-малка.