Не трябва да се правят обобщения за състоянието на общинските лечебни заведения, защото те са в различно финансово положение, имат различно оборудване и специалисти. Не смятам, че общинските болници ще просъществуват само до изборите, защото има такива, които във времето са управлявани много добре, имат достатъчен брой специалисти, работят по достатъчен брой клинични пътеки и са търсени от пациентите. Те няма да бъдат затворени.
Има и такива болници обаче, които във времето са останали в много тежко положение. Аз поддържам тезата, че специалистите в България драстично намаляват не само в общинските, но и в по-големите областни болници. И предвид това, че наистина имаме малко лекари и те ще намаляват, ние трябва да мислим за оптимизиране на системата, особено на общинското здравеопазване.
Когато обсъждаме проблемите на даден регион, те трябва да бъдат представени конкретно, според спецификата на региона и да включват всички нива на системата. Лично аз много разчитах на здравната карта, която се изготви в края на миналата година, защото тя беше направена от областните комисии за здравеопазване. Тя трябваше да отрази реалното положение в регионите и да преизчисли здравните потребности по определени схеми. Мисля, че този анализ щеше да бъде много полезен, ако беше употребен по определен начин, за да се направи някаква преоценка на състоянието на различните нива на медицинско обслужване в отделните региони. Още не е късно и аз ще апелирам всички отговорни институции да се съберем и да обсъдим проблемите по региони и действително, където има проблеми, да се намерят алтернативи.
Болници с по десет лекари не могат да се наричат болници, те не могат да функционират в този обем на дейност, който да съответства на XXI век. В никакъв случай обаче картината не е толкова апокалиптична и не бива проблемите в здравеопазването да се политизират. По отношение на спешната помощ мога да кажа, че според реформата, която не сме направили ние, тя наистина е изнесена само на колела. Спешната помощ само движи пациентите от едно на друго място .
Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването:

Общинските болници ще се закрият след изборите

От няколко години се опитват да затворят общинските болници и тази година явно ще успеят. Чрез медицинските стандарти ги принудиха да назначат много повече персонал, който е ненужен. Второ, намалиха цените на пътеките, по които плащат, и им сложиха прогнозни бюджети, като така на практика ги принудиха да си увеличат разходите. В резултат на това те не можаха да сключат добри договори със здравната каса и лекарите започнаха един по един да напускат. С всеки напуснал лекар се закрива по едно отделение. Като се закрият няколко отделения, болницата става абсолютно финансово неизгодна за управление и отива към фалит. Това е състоянието на повечето общински болници в страната.
Според мен се чака да минат изборите и болниците ще бъдат закрити. Просто е лоша реклама за един кмет, който смята да се кандидатира отново, че е закрил болница. Лечебните заведения са оставени на доизживяване до есента. От закриване са застрашени абсолютно всички общински лечебни заведения, които са около 60 в страната, както и диспансерите.
Не смятам, че някои от общинските болници не могат да осигуряват качествено лечение на пациентите. Това е една лъжа, която, като се повтаря много пъти, ако я слушаш, може да стане истина. Политиката на закриване се води още от предишното правителство, просто сегашното я потвърди.
За спешната помощ мога да кажа, че оставаме и без нея. Някои хора не знаят, че спешната помощ е болницата, а не линейката. Линейката е транспортно средство. Това, което прави лекарят от спешната помощ, е да кара болния на 30-40 км в друга болница, като самият той не може да постави диагноза. Трябва да се спре политиката на закриване. Не е нужно да се правят спасителни операции, болниците сами ще се оправят. Те просто трябва да се поставят в еднакви условия с държавните болници и пазарът да отсее кой е способен и кой не е. Проблемът произтича от това, че тези заведения се закриват административно. Този проблем ще повлияе и на извънболничната помощ. Един пациент, като знае, че лабораторията, рентгенът и специалистите са в големия град, той ще си избере и джипито оттам. Така няма да останат семейни лекари в малките населени места. И накрая в цели райони ще останат по една-две линейки.