Поредната среща на високо равнище за членките на Г-8 бе „историческа“, шанс за водещите сили да обединят богатството и военния си капацитет в подкрепа на арабския народ и да се справят с паузата в световното разпространение на „западните“ ценности.
Наистина ли? Не беше ли всъщност това безполезен и скъп абсурд, воден от суетата проект за лидерите на страни в упадък, губещи влияние поради възхода на Китай и други големи индустриализиращи се държави, за които основаният през 70-те години форум е просто неоколониална преживелица?
Част от въпросите в този дебат ще намерят отговорите си следващата година, когато Франция, горд домакин на последната среща в Дoвил, предаде председателството на САЩ, където се шири скептицизъм относно необходимостта от Г-8.
Белият дом още не е определил дата за събитието през 2012 г.; може би то ще е прелюдия към срещата на Г-20, където са още Китай, Индия, Бразилия и много други и който се превърна в любимия глобален форум на Вашингтон, откакто Джордж Буш, предшественикът на президента Барак Обама, бе домакин на първото му издание преди три години.
В петък обаче, след 24-часови преговори на крайбрежието на Нормандия, отношението на САЩ към по-малката формация изглеждаше по-топло заради срещата, която обърна сериозно внимание на новите арабски демокрации и привлече Русия, често пъти неудобен участник в събитието след Студената война, за каузата да бъде свален либийският лидер Муамар Кадафи.
„Това се оказа доста ползотворно издание и в много отношения показа стойността на Г-8, заяви високопоставен представител на администрацията. Ние сме убедени защитници на Г-20 като главен форум в областта на международното икономическо съгласуване. Но Г-8 и форматът на малка група лидери, които работят съвместно по широк диапазон от въпроси доста често, си има предимства. Той изгражда силна връзка помежду им, което ясно си пролича в Довил.“

Загуба на време

Критиците на Г-8 далеч не са убедени.
„Срещата в Довил е огромна загуба на време и пари, пише британският анализатор Тимъти Гартън за в. „Гардиън“. Ако Г-8 не съществуваше, никой не би си помислил за създаването му днес. Основният му предмет на работа, управлението на световната икономика, не може да бъде обсъждан в отсъствието на страни като Китай, Индия и Бразилия.“ Обама би следвало да се съсредоточи върху сливането на Г-8 и Г-20 и по-доброто функциониране на по-новия и по-голям форум, допълва той.
Джон Къртън от Университета в Торонто, чиято изследователска група G8 Research Group проследява ефективността на форума, казва, че „никога не е имало по-голяма нужда от него“. Той сравни оказаната от Г-8 помощ на Египет и Тунис с ролята му в Европа след падането на Берлинската стена. „Ако изобщо е имало място за този формат след триумфа в Студената война, то това е сега и срещата в Довил го доказва, смята той. Тя е трансформираща, историческа.“
Календарът на събитията през следващата година ще е показателен.
Френският президент Никола Саркози, за когото подобни събирания са удобна платформа с оглед кампанията му за втори мандат, насрочи тазгодишната среща на Г-20 за ноември в Кан, шест месеца след Г-8.
Обама може би ще предпочете Г-8 да бъде като подготвително събрание за Г-20, който ще се състои в Мексико; миналата година Канада бе домакин и на двете събития в последователни дни.
„Бях изненадан, че американският президент склони на две пътувания до Франция тази година“, заяви преди Довил Хедър Конли, директор на европейската програма в базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания. „Следващата година вероятно отново ще бъде поставен трудният въпрос, дали изобщо да има официална среща на Г-8“, допълва тя и отбелязва тревогата на европейските лидери заради отслабващата им роля в Г-20.
„Намираме се по всяка вероятност в продължителен период на преход, в който Г-8 сякаш вече не е правилната комбинация, а Г-20 все още не е добре смазан орган“, казва Конли.

Запазена роля

„Ако наистина искате да действате, за да се случи нещо в света, трябва да отидете на срещата на Г-20“, призна висш европейски представител в Довил. Г-8 обаче е по-неформален „клуб от приятели“, където лидерите говорят по-свободно. „Той все още има своята роля.“
Светът се промени драстично, откакто бе създадена групата.
Франция беше домакин на първата среща на върха преди 36 години, когато президентът Валери Жискар д'Естен покани колегите си от САЩ, Япония, Великобритания и Западна Германия в Рамбуйе, за да опитат да постигнат консенсус по растящите световни капиталови потоци и скачащите цени на петрола, определяни от ОПЕК.
След като Италия и Канада се присъединиха през следващата 1976 г., две трети от световното икономическо производство се дължаха на Г-7. Дори и с Русия, която се присъедини през 1998 г. с надеждата да насърчи постсъветската си демокрация, Г-8 в момента има дял само от 40% от световния БВП. Китайската икономика надмина всички от групата с изключение на САЩ.
Даниел Шванен от канадския Център за нововъведения в областта на международното управление обаче посочва: „Говорим за много богати държави, които притежават две трети от световните военни сили или дори повече. Затова и тази институция все още е надеждна и жизнеспособна и не бива да се противопоставя на Г-20.“
„Целта ни е да се събираме и да обсъждаме различни теми, заяви френски дипломат в Довил. Знаем, че мненията ни се различават по много въпроси. Срещите на върха са средство да хармонизираме позициите си дори и да не достигнем веднага до решение.“
Привързаността на Европа към клуба невинаги е споделена.
Дейвид Боско, който пише за „Форин полиси“, заяви, че „има голям шанс това да бъде последната голяма среща на върха на Г-8. Но този форум няма да изчезне. Администрацията на Обама ще трябва да си помисли по въпроса. През следващите месеци ще трябва да прецени дали закриването на Г-8 си заслужава дипломатическото главоболие.“
Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков даде да се разбере, че за Москва всички тези срещи на върха са важни, за да прокарва политиката си. „Г-20 не е алтернатива на Г-8, заяви той в Довил. Трябва да използваме възможностите и форматите, с които разполагаме, и така да умножаваме каналите, чрез които да популяризираме националните си интереси. Затова ще продължим да играем на всички фронтове.“