Васил Загоров Ей, много ме дразнят тези човечета със зелени елечета. Паркирали си големия катаджийски джип върху тротоара, сгушили се в храстите, слели се с пейзажа и дебнат. Някъде нагоре - към румънското посолство, семафорът светва зелено и шофьорите тръгват в бясна надпревара. Зелените човечета изкачат от зелените храсти и спират една от стотината коли. Другите с шеметна скорост продължават към гара Подуяне. Вървя си и докато минавам на една страна между чемшира и зеленото човече дочувам части от диалог. „'Ми ето, колега, то си показва – превишена скорост“. Чудя се какво визира родният пътен полицай, представяйки се за колега на набитото същество от бавареца? И в следващия момент осъзнавам, че си задавам погрешен въпрос. Очевидно родният блюстител на закона не може - или не иска да разбере, че задълженията му се състоят и в това да всява респект. За да се вкамени отпусналото се върху педала на газта ходило и да не се стигне до пътнотранспортно произшествие (ПТП). Патрулка 2D Може би затова родното МВР загуби доверие в зелените човечета и заложи на плексигласовите им колеги – патрулка 2D. Тя притежава редица качества, които няма биологичният й колега – та нали бъдещето е във високите технологии. Плексигласовата полицейска кола стои на видно място, тя не може да даде на заден ход в храстите и в крайна сметка стресира и респектира (неразумните) шофьори. Тя не харчи гориво, нито средства за заплати (освен може би начислени амортизации) и, което е особено важно, не може да произнася тази толкова позната на всички реплика - „колега“. В името на обективната действителност полицаите-плашила имат и своите недостатъци. Изисква се честа смяна на местонахождението им, защото се запомнят и са доста „статични“ - за разлика от възможностите на катаджиите от плът и кръв. Затова няма да е зле българското вътрешно министерство да обмисли идеята за един семинар за обмяна на опит между „статичните“ и „динамичните“ звена на пътна полиция. Едните ще се научат от другите как да не пречат на пешеходците – те са пътна полиция и нямат място на тротоара, а другите ще се научат как се вика „колега“. За разлика от второто, първото е напълно постижимо. Респектът на респектиращите Няма да отваряме и дума за това как много сутрини всякакви “колеги” вдигат адреналина, опитвайки се да пресекат с МПС „Орлов мост“: „Тия подивели ли са?! Половин час не мога да мина „Орлов мост“. Всеки влиза в кръстовището на червено и не мога да мина.“ Изобщо вместо да се спотайват в шумаците по разни тихи улички, най-добре “респектиращите” да излязат на светло, по задръстените кръстовища – не за да блокират движението, ако трябва да премине нечий кортеж, а за да улеснят шофьорите и пешеходците. Но не е далече времето, когато все повече хора у нас, които управляват моторни превозни средства, ще са снабдени с GPS-и и тогава е лесно да си известен за стоянките, където дебнат ченгета. Е тогава вече няма как ловците да не напуснат храстите...