The Economist Да не привличаш допълнителен капитал по време на кредитна криза – доскоро това се смяташе за признак на надеждност. Възможно ли е вече да е слабост? По начина, по който регулаторите и акционерите на банките изискват по-внимателен и предпазлив подход към този въпрос, нивото на защита постепенно се повишава. Банките, които отказват да привлекат допълнителен капитал, в момента се намират под прицела на регулаторите, които внимателно ги наблюдават – и повече от всички британската Barclays и Deutsche Bank. Тези въпроси се най-злободневни в Европа, където, както и преди, регулаторите се ръководят от коефициента на достатъчност на капитала на първо ниво – критерий за измерване, чиято база е делът на рисковите активи на банката. На фона на разразилата се от миналото лято кредитна криза обаче това имаше плачевни последствия. Някои активи, смятани за надеждни, се оказаха мини с часовников механизъм. Много банки измамиха системата, прехвърляйки активи в извънбалансови схеми, където капиталовите отчисления са по-ниски. В САЩ органите на банковия надзор също придирчиво следяха за съотношението между собствени и заемни средства на банките, при което се измерва съотношението на капитала към всички активи независимо от степента на риска, присъден им от рейтинговите агенции. Крънчът накара трезори в Европа да обявят мащабни операции по набиране на средства Назряха промени. Някои банки вече съществено повишиха целевите си показатели за капиталова адекватност в очакване на проблемната икономическа конюнктура и по-високите изисквания, които започнаха да налагат регулаторите при надзорната си политика. Royal Bank of Scotland, която на 14 май обяви мащабна операция по набиране на капитал чрез акции за 12 млрд. британски паунда (24 млрд. долара), получи одобрението на акционерите си за нея и увеличи основния си капитал, в който не се отбелязват акции с “примеси” като привилегированите акции. Френската банка Credit Agricole също обяви на 15 май плановете си да емитира акции с цел повишаване на капитала. Както призна пред анализаторите финансовият директор на трезора Бертран Бадре, регулаторите са предупредили, че вероятно минималните изисквания за капитал на първо ниво ще се повишат до 8%, за базов капитал до 6% (в съответствие със съществуващите средни показатели за европейските банки, но всъщност като следствие от нарасналите изисквания на някои регулатори). Заради това “твърдата земя” се изплъзва изпод краката на британската Barclays, чийто коефициент на необходим капитал на първо ниво е около 5% и която досега устояваше на призивите да увеличи своя капитал. Колко пъти кредитите могат да надскачат собствения капитал В сравнение с тях капиталът на Deutsche Bank е значително по-нагоре, макар че и той се намира под похлупак заради високото номинално ниво на отпуснатите кредити. По разчети на финансовите експерти на Citigroup в края на 2007 г. заемните средства, отпуснати от банките на „Уолстрийт“, са превишавали 30 пъти собствения им капитал, а при Deutsche Bank – 59 пъти. Според резултати от аналитично проучване, огласено наскоро, на инвестиционната банка Dresdner Kleinwort Deutsche Bank и Barclays се намират на дъното на балансовия рейтинг на европейски и американски банки. От Deutsche Bank заявяват, че подобно сравнение е некоректно по две причини. Първата от тях е техническа - в Deutsche Bank са преминали към международните стандарти на финансова отчетност в началото на 2007 г. и поради това на банката й се е наложило да преоцени стойността на многобройните деривати в портфейла си. Ако трезорът е продължил да подготвя отчетите си по старите общопризнати счетоводни принципи US GAAP, стойността на активите е щяла да се намали примерно на около 30% и така банката е щяла да се приближи до средното съотношение между заемен и основен капитал на банките от „Уолстрийт“. Аргументите на ликвидността - репосделки и суапи Втората причина е по-значима - според германската банка качеството на баланса трябва да се оценява по това какво точно принадлежи на банката, а не в какво количество. Според изявления на Deutsche Bank рисковете й, свързани с проблемни активи, са в степен, която може да контролира. Макар че продължаващият спад на стойността на активи като ипотечните кредити от клас Alt-A, нанесе загуби, те не доведоха до отписването на твърде голям обем от собствения капитал. И в решаващ за нея момент банката може да съкрати активите си благодарение на силните си позиции на пазара на ликвидност, като репосделките и суапите. Тези аргументи имат определена сила. Вероятно капитализацията на американските банки е по-голяма, отколкото на европейските, затова и много от щатските трезори успяха до голяма степен да избегнат затрудненията. Що се отнася до трезорите, които все още са настроени против привличането на допълнителни средства, за тях може да се намери още един довод - че възстановяването на пазарните цени може и да превърне някои загуби в печалби, укрепвайки стойността на акциите. Проблемът на Deutsche Bank и Barclays е в това, че инвеститорите и регулаторите са настроени към тях твърде скептично. “Ако работата опре до въпроса за доверието, отговорът ще е “не”, казва един от анализаторите.