Бял и черен списък ще правим за фирмите, които са се (по)оцапали с харченето на парите от Европейския съюз. Както обясни вицепремиерът Меглена Плучгиева, първият ще е публичен – за такива, за които злоупотребите са доказани, вторият ще е таен – за други, за които има трайни и дълбоки съмнения. Вторият ще го четат само в Европейската служба за борба с финансовите измами (ОЛАФ). Но защо трябва да има два списъка, след като съвсем естествено от ОЛАФ ще ни пратят “таблото на позора” обратно с един куп въпроси, първият от които несъмнено ще е “Какви действия предприемате, за да удължите първия и да скъсите втория списък до постигане на пълен паритет между двата?”. Тъй като предвид бързината, ефективността и качеството на българското правораздаване отсега можем безнаказано да предположим, че първият ще е много къс. Поради традицията, че в България дълбочинните съмнения са винаги повече от ефективните присъди. Поне към настоящия момент е така. Разбира се, радостно е, че една US неправителствена организация е констатирала, че реформите изтласкват държавата ни към върха на индекса за борба с корупцията. Но и това си има простичко обяснение – освен НПО-отата, друга институция в България не е констатирала наличие на корупция, така че явно никаква я няма, нали?