За България последиците от поскъпването на горивата очевидно са (не)видими за правителството, защото Съветът за икономически растеж ги включи в точка „разни“ на заседанието си вчера. Вероятно защото властта само ги наблюдава, докато потрива доволно ръце от преизпълнението на бюджетните приходи от енергийни налози върху по-високите цени. Иначе съветът щателно прошнурова защо държавата не разрешава да се увеличават добивите на минерална вода, защо у нас се плащат продуктови такси за стоки, които в ЕС са освободени от нея, и... ами, разни. Много „защо“ при твърде очевадни отговори. Защо да не се бутилира повече минерална вода от един извор – защото може да пресъхне за 2 вместо за 20 години. Не толкова еднозначен е обаче отговорът на въпроса защо производителите и вносителите трябва правят отчисления за продукти, които после никой никъде в България не рециклира. Очевидно е, че таксите, които им се събират, оскъпяват съответните стоки. Оскъпявайки обаче, те пълнят друго държавно предприятие със средства, които после не се харчат така публично. Що се отнася до непрекъснатия скок на горивата и инфлационния им натиск, отговорът е съвсем кратък: Ще трябва да го изтърпим! Призивът на еврокомисарката Мариян Фишер Бойл към европейците да не се прекалява с купуването за България очевидно не върви. Тук повечето хора харчат повечето от доходите си за прехрана. И вместо „За бога, не купувайте!“ би трябвало да е „Погладувайте малко!“.