Дългият път на кафето стига чак до политиката. Всеки, който присъства в зала 3 на НДК, разбра, че такава връзка наистина съществува. Без чудодейната напитка дори нямало да я има и Френската революция. Тези думи прозвучаха от устата на новия лидер на СДС. Партията, за която всички твърдяха, че имала традиции. Само че този път сините изневериха на традиционното и се впуснаха в атрактивното, дори бих казала в неизвестното. Защото всички в зала 3 на НДК си задаваха само един въпрос: "Кой е Пламен Юруков, кой го лансира"? Бизнесмен, философ, шеф на асоциация по айкидо или просто човек, който се готви цял живот за политиката. "Цял живот работя, за да съм подготвен за политиката", каза Юруков още преди официалният избор на син председател. И наистина успя, спечели мнозинството и доверието на делегатите в залата. Успя да пребори младият, но амбициозен Стефан Иванов, който от 17 години се изкачва по стълбичката на успеха в СДС. Иванов беше на крачка от звездния си миг, след като прохождането му в политиката започна от младежката организация на синята партия. Юруков пребори и друга "жива история" в СДС – Йордан Бакалов. Може би, защото наистина е прекалено "прогнозеруем", както се определи самият той. А сега накъде? Ще успее ли бизнесът да съживи СДС, да възроди синята идея и да върне доверието на хората? Ето, наистина се появи новото лице в СДС. За партията това е лицето на надеждата. Явно Юруков просто беше компромисният вариант на тази извънредна конференция – символ на успеха и най-вече не беше политик. Защото хората се умориха от политиците, умориха се от празни обещания. Пламен Юруков е спасителната сламка за СДС, последната надежда за партията. С неговия избор започна едно ново начало за сините. Или пък може би това е началото на края. Само времето ще покаже дали тези три букви ще възвърнат смисъла си и СДС ще стане отново СИЛА. То ще покаже и дали новият лидер, като стария, ще се раздели с думите: "Не ви казвам сбогом, а довиждане".