Михаил Рангелов Преди няколко дни се случи едно неочаквано събитие. Камион със строителни работници дойде и запълни с бетон няколкото очебийно големи дупки на улица „Ракитин“, които вестник „Класа“ завари още с настаняването си в сградата на Полиграфическия комбинат. Тези дупки си ги отгледах от малки вдлъбнатини до големи ями и до такава степен бях свикнал с тях, че даже в момента се чувствам некомфортно. Като пристигах на работа с колата, можех със специална система от зигзагообразни движения да премина точно по техните ръбове, без да пропадна. Даже гледах с насмешка как разни мерцедеси и беемвета си оставят части от джантите и гърнетата в гореспоменатите ями. Особено когато след дъжд си мислеха, че минават през плитки локви. Все пак тези дупки не са заминали. Тъй като по стечение на обстоятелствата през кариерата си съм се занимавал и с пътно строителство, ми е ясно какъв е ефектът от запълване с бетон на павирана пътна настилка. През следващите един-два месеца забърканият на ръка бетон ще се напука, до 4-5 месеца ще започнат да се отчупват първите малки парчета. През следващата зима ще зейнат сериозни кариеси в бетона, а през пролетта дупките ще грейнат в пълната си красота. Точно по времето за предизборно запълване на дупки. Когато камионът с бетона ще дойде пак. За „моите“ ями се сетих, докато слушах до какви решения стигнаха превозвачите и правителството на вчерашната си среща. Явно притеснени от шофьорските протести, министрите обявиха как ще се погрижат за автомобилния бранш. С дерогация на договореностите за плащанията на акцизите. Преведено на прост български език - няма да има увеличения на акциза през следващите две години. Което си е точно наливане на бетон в павираната настилка. Защото превозвачите поискаха не блокиране на увеличението, а намаляване на акциза или поне възстановяването му. В същото време транспортният министър Петър Мутафчиев пое ангажимента да подготви анализ дали може да се обяви криза в бранша. Криза в бранша – максимум 6 месеца Което означава да се спре регистрацията на нови фирми, но само за 6 месеца. Което си е още бетон в дупката, откъдето и да го погледнеш. Даже само в половината дупка. Никой от правителството не пое конкретен ангажимент реално да помогне на транспортния бизнес. Нека не забравяме. че в него не са само автомобилните превозвачи. Защото и автобусните превозвачи са фалирали в голяма степен. На командно дишане се поддържа и железницата. За да се оправи секторът обаче, трябва да се вземат непопулярни мерки. Защото сериозните мерки означават по-малко постъпления в хазната, контрол върху парите за пътища и закриване на губещи пътнически линии. Трябва да се изкара на светло и сивият сектор. Например в Делиормана всички пътнически превози се извършват от нелицензирани микробуси, които никой не проверява. Правителството е изправено пред сериозна дилема. От една страна, обеща завой към социална политика. От друга страна, вече се вижда реакцията на бизнеса. Защото хиляда камиона в центъра на София са един голям кошмар за правителството. Да не говорим, ако за цвят се добавят 2000-3000 таксита и автобуса. Отлагането на този момент с една година не е правилното решение. За едни фирми може, за други не? Оправданията на държавата за невъзможността да се помогне конкретно на транспортните фирми са винаги свързани с европейските изисквания и ангажименти, които сме поели. Само че същото това правителство получи жълт картон точно заради неизпълнения на европейските изисквания. И то заради парите за транспорт и пътища. Значи за фирма „Биндер“ може, а за Антон Костадинов и петте му камиона не може? В такива случаи винаги си припомням „Фермата“ на Оруел. Че всички сме равни, но някои са по-равни от другите. Вчера бизнесът си каза думата за предложенията на министрите. Те варираха от „някакво начало“ до „никакви реални обещания“. При всички положения правителството този път няма да се измъкне с кърпене на дупки. Сега трябва да се вземат решения дали ще се подкрепи бизнесът, дори и това да е за сметка на непопулярни мерки. Правителствата в големите европейски държави го правят. И не само там.