Ъруин Стелцър The Times Паметният аргумент на Бил Клинтън пред съдебните заседатели във Върховния съд - че между него и Моника Люински не се случва нищо, се състоеше в това, че истинността му зависи от значението на „случва се“. Нека погледнем икономиката. Според банкерите тя премина. Икономистите смятат, че тя едва сега започва. А политиците се наслаждават на всяка минута от нея. Вероятно всичко зависи от разбирането на това какво стои зад „тя“. За американския финансов министър Хенри Полсън „тя“ е кризата на кредитния пазар. „Обнадежден съм. Вече съм по-спокоен за пазара,“ заяви той. „Мисля, че сме по-близо до края на кризата на капиталовите пазари, отколкото до началото й.“ Преди да припишете на министъра обичайния жизнерадостен тон, който се очаква от него, помислете за думите на великия инвеститор Уорън Бъфет: „Най-лошото на кризата на „Уолстрийт“ премина.“ Това, което имат предвид финансистите, е, че американската банкова система постепенно се възстановява – отписвайки вредните активи от счетоводствата си, заменяйки ги с огромно количество нов, реален капитал. Част от него идва от суверенните фондове, част от инвеститори, които изкупуват рискованите ипотечни задължения на безценица. Общо взето, от началото на годината досега американските финансови институции са събрали $46 млрд. от преференциални акции за разлика от $27-те млрд. за този период миналата година, както и още $41 млрд. в обращаеми в паричен еквивалент акции и обикновени такива, което е 10 пъти повече от сумата за същия период през миналата година. Несъгласните Не всички наблюдатели са съгласни с Полсън и Бъфет. Консултантската фирма „Капитъл икономикс“ съветва: „Далеч сме от затихване на кризата на кредитния пазар, тя се разпростира от жилищните кредити до търговските и индустриалните заеми и дълговете по кредитните карти“. Кредитните инспектори във Фед са на същото мнение; те сочат затягането на условията за кредити, които са „почти в рекордни или дори по-високи измерения в почти всички кредитни категории“. Всички експерти имат право. Полсън и Бъфет са обнадеждени от факта, че разликите в лихвените проценти по първокласните държавни ипотечни облигации и рисковите междубанкови кредити рязко са намалели, което означава, че според банките заемането в момента е по-малко рисковано, отколкото беше преди няколко месеца. Те вероятно се окуражават и от факта, че „пропастта“ между ипотечните облигации и ултрасигурните държавни ценни книжа се е стопила наполовина. Анализаторите, които не смятат така, се впечатляват повече от факта, че лихвеният диференциал между сигурните държавни ценни книжа и високорисковите активи е все още два пъти по-висок от обикновено. Заключението: ако под „тя“ се разбира кризата на кредитния пазар, то тя поутихва и пазарът се нормализира, въпреки че още не е спасен. Реалната икономика Вторият вариант за „тя“, тази, за която говорят икономистите, е т.нар. реална икономика. Жилищният пазар все още е бреме за нея. Просрочените заеми, възбраните и броят на непродадените жилища продължават да се трупат. Цените, които според някои изчисления са почти с 13% по-ниски от миналата година, продължават да летят надолу. Ипотеките едва биват погасявани. Добре е да погледнем общата картина обаче. В Америка има 80 милиона жилища. 25 млн. от тях не са ипотекирани. От 55-те милиона собственици с ипотеки, около 50 млн. не закъсняват с вноските си. Така че около 75 млн. от всичките 80 милиона собственици на жилища или нямат освен всичко друго задължения по ипотеки, или си ги изплащат навреме. Което е по-важно, по-ниските лихвени проценти на ипотеките, падането на цените на жилищата и плахо покачващите се доходи са комбинация, в резултат на която жилищата отново са достъпни, а възстановяването е възможно. Ако „Блак Рок“, която купи портфолиото с проблемните високорискови активи на „Ю Би Ес“ за $15 млрд., както и другите няколко фонда, които правят същото, са прави, то вероятно наистина сме на или почти, или на самото дъно на жилищния пазар. Въпреки това жилищната индустрия продължава да е бреме за икономиката, която се има предвид под „тя“ в изказванията на икономистите. При това не е единственото. Високите цени на петрола изсмукват покупателната способност на потребителите, списъкът с фалиралите корпорации е с 50% по-дълъг от миналата година по същото време, инфлацията се покачва стремглаво и... е, добре, и без това мрачната преса ви залива с лоши новини, така че няма нужда да ги повтарям. Добрите новини По-малко отбелязван е фактът, че износът се е увеличил, процентът на безработицата е нисък, компаниите, които не са заети на финансовия пазар, отново емитират облигации, а приходите им през първото тримесечие са нараснали с 10%, а според последната статистика продажбите в търговския сектор, като изключим автомобилите, нарастват по-бързо от очакваното. Стимулиращите чекове за $110 млрд. едва сега стигат по предназначение. „Тя“, която вълнува политиците, е възможността, която проблемната икономика им поднася: да регулират, да харчат и в някои случаи - да направят нещо полезно. Хилари Клинтън и Джон Маккейн настояват за отменяне на федералния данък от 18% върху петрола, което само ще даде възможност на производителите да вдигнат цените. Барак Обама смята, че съмнителните ипотечни брокери, лакомите петролни компании и недостатъчно високите данъци за богатите са виновниците за болестите на икономиката. Лидерът на демократите в парламента Нанси Пелоси обещава да противодейства на недостига на суров петрол чрез увеличаване на данъка върху петролните компании за разработване на нови находища. Миналата седмица Сенатът гласува ограниченията върху сондирането за нови находища в САЩ да останат. Ето няколко варианта за значението на „тя“. Ако „тя“ е кризата на кредитния пазар, то тя отминава и той се подобрява. Ако под „тя“ се разбира икономиката, явно сме се разминали с голяма рецесия, въпреки че е твърде рано да честваме победа. Ако „тя“ е политическата реакция към изброеното по-горе, то всичко, което ни остава, е да се надяваме, че разумът ще надделее след приключването на предизборните кампании.