Оперният туризъм - на път да изпревари селския
Директорът на националната опера Пламен Карталов даде старт на оперния туризъм у нас с постановката на „Лакме“. Не е за вярване, че овехтялата институция (разбирай операта) изведнъж се превръща в пионер на модерен, престижен и доходен бизнес!
Директорът на националната опера Пламен Карталов даде старт на оперния туризъм у нас с постановката на „Лакме“. Не е за вярване, че овехтялата институция (разбирай операта) изведнъж се превръща в пионер на модерен, престижен и доходен бизнес! Който не само ще напълни театралната каса, но и ще напомпа имиджа на трупата, дръзнала да постави заглавие, което е препъникамък и за най-авторитетните оперни състави по света. И нищо чудно, ако поддържа това темпо, в близко време оперният туризъм да изпревари например селския!
С успешния експеримент Карталов напомня поговорката от социалистическо време, че България изнася навън само два качествени артикула – домати и оперни гласове. С родните домати отдавна се простихме (вече хапваме или вносни, или парникови), но хубавите гласове все още се раждат по българските земи. Затова не е късно като българи да се похвалим с тях пред света. А най-добрият начин да го сторим, е да привлечем богатите меломани от Запада да гледат опера на българска територия.
Примерът на Карталов е заразяващ. Ако вземат да прихванат от него чиновниците, които ръководят културата, у нас ще се случат чудеса. Току-виж Старосел се превърнал в световна археологическа атракция, която ще ни донесе милиони. А Перперикон – в обект, по-атрактивен от Акропола в Атина. Нужни са добра воля, отличен мениджмънт и малко въображение!