Емилия Милчева Бог да благослови Америка, интернет и европейската общност. Иначе нямаше как да прочетем първото и второто писмо на британеца Майкъл Лий – шеф на Генерална дирекция “Разширяване” към Европейската комисия, до българските власти. (Случки, които нямат прецедент в общността.) Когато тайната на една управленска коресподенция на висше ниво стане достояние на обществото, значи едната страна определено е искала да има тътен. И това със сигурност не са българските управляващи. Те, изглежда, не са разбрали исканите от г-н Лий мерки, поради което се наложи новото им повторение и още по-детайлно разписване в анекса към второто писмо от 8 май... Показа го първата им реакция на кореспонденцията на Лий от 28 февруари. След като онова писмо в крайна сметка се добра до нужната му гласност и 25-те набелязани корективни мерки по констатирани “употреби” със средства по ФАР и ИСПА могат да се прочетат в куп медии и сайтове, PR-реакцията беше в посока неглижиране. В добавка: и мефистофелски внушения, че едни лоши хора (разбирай опозицията) ходят и разправят в Брюксел лоши работи (гледай Могилино, сещай се) и така мътят коалиционните бистри води. Злоупотреби с 1 млрд. евро през 2006 г. Пари от еврофондовете се крадат и ще се крадат. Годишният доклад на ЕК за усвояване на средствата от европейските фондове показва, че през 2006 г. са регистрирани злоупотреби за общо 1 млрд. евро в тогавашните 25 страни - членки на общността. Това е малко над 1% спрямо общата стойност на разпределените преди близо две години средства. А както обясниха евродепутати по българския случай, в ЕС замразяват изплащане на средства, когато става въпрос за 5% и над 5 на сто нарушения по дадена мярка или програма. Така че до момента България води по този брой наказателни точки. Досега с временни блокирания на средства са били само Словения - за много кратко време, и Унгария. Вече е пределно ясно, че наказателната акция от Брюксел със спирането на средствата по ФАР, ИСПА и една от мерките по САПАРД е заради нереформираните в България области като правосъдие и вътрешни работи. Очевидно еврокомисарите са действали на принципа “Опразни портфейла, за да боли!”. В почти всички вербални и невербални предупреждения оттам се изискват “приключили проверки и разследвания” и “предприети мерки”. Така че всякакви опити да се извиним с “лоша комуникация”, “недостатъчен административен капацитет” и “липса на опит” в момента не струват и пукнат евроцент. Аргумент за това е признанието, че в блокираните по САПАРД пари е намесен случаят от 2006 г., когато ОЛАФ ни сигнализира за измамата със стари машини, представени като нови, но родните магистрати и МВР така и не намериха уличаващи следи към шестимата българи. Както и отложената визита на еврокомисаря по регионалното развитие Данута Хюбнер, която заяви, че ще дойде у нас тогава, когато може да се осъществи “добро и работещо посещение”, и обвърза доклада за пътния фонд с деблокирането на средствата по ИСПА. Ден след това Софийска градска прокуратура образува досъдебно производство срещу бившия шеф на фонда Веселин Георгиев за престъпление по служба. Разплитането на аферите във фонда обаче ще е тежка дилема за управляващите, тъй като проследят ли се както трябва взаимовръзките, неминуемо ще отведат и до партийни каси – освен до големи рушвети. А това нито в бизнеса, нито в управляващите среди ще искат да се допусне. По-скоро ще карат без пари по ИСПА. Тази желязна завеса, която Брюксел издига сега пред страна, присъединила се по дефиниция към общността, е по-опасна от действалата до 90-те години на миналия век. Ако България можеше да ”проникне” тогава и отвъд забранения списък на стоки и технологии КОКОМ (Coordinating Committee for Multilateral Export Controls), за да развива промишлеността си – от перилни препарати до електроника и далекосъобщителна техника, днес няма как да го направи, за да си открадне малко от еврофондовете. За 2007-2009 г. са ни разписани 4,6 млрд. евро, които – поне засега – в Брюксел не мислят да замразят. Но със сигурност ще затегнат по-силно контрола върху тях. Съпреживяване на... мандата Най-добре българските управляващи да се молят от ЕС да не отнемат акредитациите на изпълнителните агенции по ФАР и ИСПА към министерствата. Тогава всеки проект ще трябва да се одобрява в Брюксел вместо от българските чиновници и тогава партийните обръчи съвсем ще се разсъхнат. В ситуация, в която чуждестранните инвестиции и у нас започват да намаляват, а кредитите поскъпват, спирането на милиони – при това безвъзмедни, не е блага вест. Не раздаде ли властта сега, няма откъде да й се възвърнат пари за предизборната кампания. Значи апетитите ще се съсредоточат предимно върху свръхизлишъка, който ще е в рамките на поне 1,5 млрд. лева над планирания за 2008 г. Него поне ЕС няма как да контролира. Нито пък обществените поръчки – другото перо, по което се харчат над милиард и половина. Ето ти една сума, която би компенсирала донякъде минуса от Брюксел. Дали диетата от началото на годината ще разтовари публичните институции в България откъм излишната корупция ще чуем след обявяване на мониторинговия доклад през юни. Смените на министри (и неколцина зам.-министри, за които не стана ясно защо тепаха мръсното пране) няма как да се приемат като пречистващото очистване. Нито обявените по-късно добри намерения. Въпреки че “тройната коалиция направи опит за съпреживяване на политически катарзис и довършване на мандата” (Ахмед Доган след сбирката в Катарино). Което са си две взаимноизключващи се цели. Защото ако наистина участниците – чрез евристичния си потенциал, са проникнали до такива дълбочинни структури на съзнанието, довършване на мандат просто нямаше да има. Политическото съглашение обаче е налице, което прави неуместни трактовките по Аристотел. Но виж, строгият пост пречиства. А тримиренето, което разрешава само по малко вода, най-вече. В някои ситуации гладът води до катарзис.