Николай Танев, анализатор Политикъл Кепитъл-България Две основни икономически новини силно разбуниха духовете в следпразничния период – рекордното преизпълнение на бюджета за първото тримесечие и мерките на правителството в областта на икономиката от заседанието на съвета на управляващите този уикенд в Разлог. Данните за рекордния излишък по консолидирания бюджет са повече от красноречиви – 1,66 млрд. лева излишък за първите три месеца при малко под 540 млн. лева година по-рано. Дори ако изключим авансовите средства от еврофондовете – около 430 млн. лева от натрупания излишък, приходите превишават разходите с малко над 1,2 млрд. лева. Фискалният буфер При подобни темпове на растеж към ноември можем да очакваме излишъкът да мине 5 млрд. Лева, или около 8% от БВП. За сравнение за цялата 2008 г. са заложени 1,82 млрд. лв. излишък, чиято функция е да служат за фискален буфер при разрастващ се дефицит по текущата сметка и увеличаваща се инфлация. Именно на неотшумелия медиен фон на тези данни правителството лансира серия от предложения за актуализиране на управленската си програма в оставащата година от мандата, които сякаш трябва да потушат нарастващите очаквания сред обществото за разходване на „излишъка на излишъка”. Противоречивостта на мерките пролича в думите на самия премиер, който подчерта, че в новите предложения „либералният и социалният вектор се движат в една и съща посока”. И ако използваме математическата терминология, началото на тези два вектора е именно бюджетният излишък. Със средства от преизпълнението на приходите ще се финансира както т.нар. Сребърен фонд и включването на държавата като официален пенсионен осигурител, така и социалните програми, преизчислението на пенсиите и тяхното увеличение над първоначално заложените в бюджета 9,5%. На първо четене – изгода за бизнеса На пръв поглед тези идеи са изгодни както за бизнеса и работещите, за които държавата поема част от осигурителната тежест, така и за пенсионерите, за които ще бъдат допълнително отделени около 1 млрд. лв. годишно. На практика обаче пенсионните осигуровки ще бъдат увеличени с 8% от сегашните 22% на 30%, като формално държавата ще поеме 12% от осигуровките (сегашният дефицит в осигурителната система и до момента се финансира от бюджета чрез субсидии, т.е. финансира се скрито от данъци), с други думи, пенсионните осигуровки ще бъдат намалени с 4%. Ако от тях извадим увеличението на здравната осигуровка, нетното намаление на данъчната тежест ще възлезе на едва 2%. За сметка на това увеличението на пенсиите се предполага да бъде доста „по-осезаема” от политическа гледна точка мярка предвид на предстоящите два важни избора през 2009 г. Наливане на пари в нереформирана система Увеличаването на здравната вноска с 2% от догодина също има по-скоро временен ефект. За сравнение: за последните 6 години средствата за здравеопазване са се увеличили почти двойно до 2,6 млрд. лв., без това по никакъв начин да се е отразило на качеството на услугата или на здравните показатели на населението. Наливането на около 300-400 млн. лева допълнително от здравни осигуровки едва ли ще доведе до подобряване в системата при липсата на реформи и механизми за контрол върху разходите. На фона на повишените ангажименти на правителството в областта на разходите премиерът потвърди ангажимента на страната за поддържане на излишък от 3% от БВП, като според него това е вид „застраховка за публичните разходи и срещу инфлацията” в условията на уязвимостта от външни шокове. В крайна сметка, ако кабинетът смята, че ролята на бюджетния излишък е да представлява буфер срещу дисбалансите в текущата сметка на платежния баланс и ограничител на инфлацията, то защо тогава решава да изхарчи допълнителни 2-3 млрд. лева от преизпълнението на приходите над предвидените в бюджета 1,8 млрд. лева излишък? Публичните разходи и PR Все пак дали едно правителство ще избере да харчи, или да спестява, дали ще финансира социални дейности, или ще намалява осигуровки, е негово политическо решение. Важното е какви сигнали излъчва дадено управление в сферата на публичните разходи и защо един и същ феномен се обяснява по различен начин според това как е по-изгодно от ПР гледна точка. Системното и целенасочено прогнозиране на по-ниски приходи дава комфорт на управляващите да увеличават дискреционно разходите над бюджетния план с цел постигане на краткосрочни политически ползи. Изглежда, далеч по-добри резултати в дългосрочен план би дала една фискална политика, която съчетава намаление на данъците и увеличение спестяванията (добра идея в тази посока е формирането на т.нар. Сребърен фонд) за сметка на по-висока ефективност на разходите и въвеждане на таван на разходите.