Топлофикациите искат да е ясна цената на природния газ за година напред – например от юли 2008 до юли 2009 г. Само по този начин те можели да въртят бизнеса си и в бъдеще - да не оставят хората без отопление, но и да не понасят непосилни загуби. Надали е възможно – дори и „Булгаргаз“ не може да прогнозира какви цени ще поиска догодина. Освен ако не си назначат врачка – към всяка топлофикация. Отговорността обаче ще носят дружествата. Това, че топлофикационните фирми искат да знаят с какво, колко и кога ще ги удари теслата, са напълно прави. Всъщност това иска целият български народ - без теслата обаче. Така или иначе, цената на парното досега се определя за целия сезон и не се влияе от ценовите амбиции на „Булгаргаз“, какъвто и таван да ударят те. Последствията са за топлофикациите, които - искат или не - трябва да намират вътрешни резерви. При това независимо дали „Булгаргаз“ качва цената с 5, 10 или 30%. Тъй като 72% от себестойността на услугата, която предоставят топлофикационните предприятия, се дължи на природния газ, самите те губят. Колко всъщност трябва да струва парното, че компаниите да са доволни?! И като вдигнат още малко цените, с колко ще се увеличат несъбраните вземания от потребителите им...