Анатол Калетски „Таймс“ Небето не се срути. Гордън Браун, Джордж Сорос и Уорън Бъфет, които поведоха парада на апокалиптичните речи за съдбата на световната икономика, продължават механично да повтарят изненадващата оценка на МВФ, че светът и особено Америка са изправени пред най-тежката финансова криза от 30-те години насам. Само че вече сами не си вярват. След поражението си на изборите миналата седмица Браун вече не може да обвинява световната икономика за политическия си провал. Бъфет пък години наред залагаше на спад на долара и обяви кредитните деривати за финансови оръжия за масово унищожение. Миналата седмица обаче, след като най-сетне започна да открива привлекателни инвестиционни възможности, заяви пред акционерите си, че най-тежката фаза на кредитната криза вероятно е отминала. Съвсем скоро на пазара ще излезе книга на Джордж Сорос, озаглавена „Новата парадигма на финансовите пазари“. В нея той недвусмислено заявява: „Намираме се в разгара на финансова криза с мащаби, невиждани след Голямата депресия.“ Сорос предвиди миналогодишното понижаване на цените на пазарите и изкара $3 млрд. за „Куонтъм индаумънт фънд“. Сега обаче той застрахова залозите си, както може и да се очаква от най-успешния в света фонд мениджър. „Може и да ме опровергаят“, заявява той пред „Ню Йорк таймс“ и допълва, че за пореден път може да се окаже в „позицията на лъжливото овчарче“. Промяна в обстоятелствата Основното обяснение за целия този ревизионизъм е промяната в обстоятелствата. Почти пълното единомислие отпреди няколко седмици, че САЩ потъват в дълбока и продължителна рецесия, бе заличено от последните данни за заетостта, БВП, бизнес доверието, индустриалните поръчки и потребителските разходи. Състоянието на всички тези компоненти сочи, че американската икономика наистина драстично е отслабнала през миналата есен, но не е толкова слаба, колкото в началото на предходни рецесии. Освен това няма признаци за влошаване на ключовите икономически променливи от февруари насам, изключение правят цените на жилищата. Нещо повече, почти е отминала най-голямата опасност за попадане на САЩ в рецесия. Пакетът от данъчни бонуси, оценявани на над 1% от разполагаемия доход, ще стигне до американските данъкоплатци още тази седмица. Това почти сигурно ще доведе до най-малкото поне временно нарастване на потребителските разходи през второто тримесечие на годината. Точно когато данъчните облекчения се изчерпят като стимул, ще започнат в пълна степен да се усещат ползите от понижаването на лихвените проценти. Това трябва да стане в първите няколко месеца на 2009 г. Ето защо все повече се увеличават шансовете щатската икономика да избегне дори и слаба рецесия, провокирана от започналия м.г. кредитен крънч. Още по-важна от сравнително добрите статистически данни е новината от финансовите пазари. Признаците, че най-тежката фаза от банковата криза вероятно е преодоляна, бяха потвърдени от съживяването на финансовите пазари по целия свят миналата седмица. По-добрите настроения в тях донякъде се дължат на стабилизирането на данните за американската икономика. Основният катализатор обаче бяха радикалните мерки, предприети от правителства и централни банки по целия свят, активирали се, след като стана ясно, че частните финансови пазари няма да разрешат кредитния крънч. Като резултат от правителствените намеси, чиято кулминация бяха спасяването на „Беър Стърнс“ и национализацията на „Нордърн рок“, финансовите пазари един след друг започнаха да се доближават до някакво подобие на нормално функциониране. Непосредствено след случая с „Беър Стърнс“ се забеляза намаляване на кредитните спредове при най-качествените ценни книжа като държавно гарантираните ипотеки в САЩ. След спасяването й ликвидността се върна на кредитния пазар, а две седмици по-късно доходността на двугодишните американски държавни облигации престана да пада и тръгна в обратна посока. Знак, че пазарите вече не се нуждаят от спешно намаляване на американските лихвени проценти. Колко трайно ще е подобрението Разбира се, няма как да сме уверени в трайността на подобрението при четирите пазара, станали източник на всички неприятности – кредитния, валутния, този на облигациите и суровините. Песимистите ще кажат, че най-лошото тепърва предстои, тъй като реалната потребителска реакция на падането на цените на жилищата и ограничаването на задлъжнялостта тепърва предстои. Един по-обвързан с икономическата теория и историческия опит поглед представи Докладът за стабилност, изготвен от Банк ъф Ингланд. Той гласи: „Има голяма вероятност кредитните пазари значително да пресилват загубите, които в един неизбежен момент ще застигнат финансовата система и икономиката като цяло. В още по-голяма степен ще преувеличат потенциалната вреда за реалната икономика.“ Както отбелязва докладът оценяването на множество облигации и кредитни деривати във финансовите пазари вече предполага по-големи загуби от американските високорискови ипотеки и други несигурни активи, отколкото най-правдоподобните апокалиптични сценарии. Това важи и за кредитите от най-високо качество, с рейтинги ААА и АА, чийто неочакван срив най-силно навреди на балансите на банките. Изчисленията на британската централна банка показват, че топипотечните облигации в момента са на цена с 25% под реалната си стойност. Въпреки мрачните празнословия на много анализатори от Лондонското сити и „Уолстрийт“ тези облигации почти не са застрашени от просрочване дори в случай на много по-големи от досегашните спадове в цените на жилищата в САЩ. Всичко казано дотук не означава, че кредитният крънч е бил буря в чаша вода. Промяната на нагласите спрямо вземането на заеми и кредитирането ще има сериозен ефект върху световната икономика. Тя ще доведе до намаляване на дългосрочния ръст на потреблението в икономиките, движени от мощни жилищни и ипотечни цикли, каквито са Великобритания, Испания и Франция. Както казва Сорос в книгата си, глобалният растеж вече не може да разчита на тези икономики и трябва да се осланя на потреблението и инфраструктурните инвестиции в Китай, Индия и други нововъзникващи пазари. Този процес може да е трънлив на моменти, но небето няма да се срути.