Матурите са насрочени, а законът за въвеждането им още се прошмулва текст по текст през парламентарните прения на второто си четене. Както се разбира, оценъчната скала за тях ще стане ясна след резултатите от зрелостните изпити. Слагането на сито накрая на нереформираното ни средно образование е като да държиш цедка за чай под Ниагарския водопад. Как ще се сравни абитуриентът от някое защитено училище (някои трудно се оправят и на български език) с този от немската гимназия в София например? Къде е атестацията на учителите и колко тежи една 6-ица в различните градове на България? Ползата от матурите към днешна дата изглежда, меко казано, съмнителна, поради няколко съображения. Струва си, ако се признава навсякъде в ЕС – нещо, за което можем да помечтаем още няколко петилетки. Първо, те за нищо не могат да послужат на зрелостниците, тъй като само някои ВУЗ-ове в България (не от най-предпочитаните) приемат оценките от тях вместо кандидатстудентски изпит. Второ, само ще увеличат обема на сивите пари, които и без друго се въртят в образователната система. Трето, матурите би трябвало да са венецът на реформата в средното образование, а не с тях да почнат да я подковават. Ако целта на тазгодишното занятие, наречено матури, е да се впише в отчета на просветния министър за свършеното от него в този мандат, по-добре изобщо да не се прави.