Маршал Голдман В. „Интернешънъл хералд трибюн“ В сряда руският президент Владимир Путин предаде президентския пост и пое този на премиер на Русия. Но дори самите руснаците все още не знаят колко власт и правомощия Путин ще отстъпи на избраника си Дмитрий Медведев. Медведев, който е с 12 години по-млад от Путин, е негов подчинен още от началото на 90-те г., когато го назначи за свой асистент в офиса на губернатора на Санкт Петербург. Връзката помежду им не е като тази между баща и син, но няма никакво съмнение кой по чии стъпки върви. Въпреки че са приятели отдавна, двамата държавници са много различни един от друг и имат съвсем различен произход. Путин не само е полковник от КГБ, но и още дядо му и баща му са сътрудничели на руското разузнаване под една или друга форма. Това се е отразило и в речника на Путин, който често си служи с груб език, малко смущаващ за един световен лидер. Новият идва от интелигенцията Медведев идва от средите на т.нар. интелигенция. Баща му е бил професор по физика в Ленинградския технически университет, а майка му - гимназиална учителка по руски език и литература. Поне в началото Медведев ще се нуждае от Путин, ако не за друго, то за да го брани от някои от силовиците, които Путин привика в Москва и Кремъл, тъй като те смятат себе си за законните наследници на Путин и негодуват от избирането на Медведев. Макар че Путин използва силовиците, като ги назначи на длъжностите на повечето олигарси (включително тази на Михаил Ходорковски, бившия директор на петролната компания „Юкос“, който в момента излежава 8-годишна присъда в Сибир), те вече са се установили и оглавяват много от компаниите, които бяха приватизирани през 90-те години. Така че сегашните олигарси не само че разполагат с пари, но и с връзки в КГБ и други държавни структури. На Медведев ще му е много трудно да се опита да ги премахне и да ги замени със собствени хора, както успя да направи Путин, когато единственото, което олигарсите имаха, за да се защитят, беше пари. Повече не се нуждае от напътствията на по-възрастния След време обаче Медведев със сигурност ще осъзнае, че няма да слуша други: в края на краищата той е президентът, или този, който назначава и уволнява премиера. И както всички синове, които накрая се убеждават, че знанието и качествата на бащите им не са адекватни в днешно време, Медведев вероятно ще стигне до извода, и то може би преди да е дошло време за нови избори, че повече не се нуждае от напътствията на по-възрастния. И най-вече, въпреки че и двамата са юристи, те отстояват различни ценности. Путин дойде на власт с лозунга „диктатура на закона“ с акцент върху диктатура. За Путин „разпадането на Съветския съюз“ е „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ в.“. Според Медведев „свободата е за предпочитане пред липсата на свобода“ и законът трябва да властва над неограничената изпълнителна власт. Освен това Медведев критикува политиката, която позволява на министри и други правителствени служители да заемат постове в държавни компании и бордове на директори на корпорации. Той настоява за независимост на директорите. Предвид факта, че самият Медведев беше по едно и също време председател на борда на директорите на „Газпром“, завеждащ различни държавни институции, както и първи вицепремиер, той като че ли сам не следва собствените си убеждения. „Газпром“ остава инструмент на държавата Очаква се Медведев да предаде поста си на председател на „Газпром“ на Виктор Зубков, досегашния премиер. Но това, че Медведев се задържа на поста до последната възможна минута, сочи колко изгоден е този пост и че вероятно Медведев ще продължава да използва „Газпром“ като инструмент на държавата. В този смисъл той едва ли ще се различава особено от Путин, който използва въпросния „национален шампион“ в интерес на руското правителство. Докато цените на газа са високи, Русия разполага с постоянни възможности да си възвърне власт, макар и не цялата, която изгуби след разпадането на Съветския съюз. Това е голям проблем за Запада и САЩ. Вероятно е прибързано да се каже „Русия отново е тук“, макар Путин несъмнено да се стреми тъкмо към това. Със или без помощта на Путин Медведев, освен ако не обърка нещо фундаментално, ще използва „Газпром“ и петролните компании в страната също както и Путин в интерес на националните интереси на Русия. Това може да е добре за Русия, но едва ли и за всички останали.