Агенция Франс прес За една година френският президент Никола Саркози разтърси международната политическа сцена със своя трескав стил и постигна няколко бляскави удара. Но човекът, който обеща скъсване с политическото минало и рязка промяна, често беше принуждаван да нагажда амбициите си към дипломатическата реалност. Когато се нанесе на 16 май в Елисейския дворец, десет дни след убедителната му победа над социалистката Сеголен Роаял, новият президент не скри желанието си да разшири пределите на френската дипломация. Саркози искаше Европа отново да тръгне напред, Франция да поднови отношенията със САЩ, Париж да скъса с външната политика на предишния френски президент Жак Ширак, упрекван, че не храни достатъчно големи амбиции по отношение на спазването на правата на човека. За да докаже, че може да подчини реалността на волята си, френският президент започна своя поход на външнополитическата сцена с бляскава победа - освобождаването на българските медици от либийските затворнически килии. Друг голям успех Саркози постигна, когато 27-те страни - членки от ЕС, приеха неговия проект за опростен европейски договор, който задейства отново европейската машина, извадена от строя след френското и холандското "не" на Договора за европейската конституция през пролетта на 2005 г. Но следващата част от европейския стаж на Саркози се оказа далеч не толкова лека. Тя беше белязана от неговите непрестанни свади с Германия, критиките към Европейската централна банка и от резервите, с които европейските партньори на френския президент посрещнаха плановете му за създаване на Средиземноморски съюз. Дипломацията на Саркози се отличава най-напред със своя френетичен ритъм. Президентът се втурна да посещава всички краища на света. Често пъти тези визити пораждаха любопитство, но и раздразнение. Първите критики Саркози на драго сърце се зае да изпълнява ролята на началник на отдела по продажбите на френските предприятия. В Китай той дори счупи всички рекорди, като уреди за френските фирми договори за 20 милиарда евро. Там обаче той забрави да вземе френския държавен секретар по правата на човека Рама Яде и така за първи път си навлече критики. Те се засилиха, когато той поздрави руския президент Владимир Путин за успеха на неговата партия на парламентарните избори през декември миналата година. Успех, който на мнозина се стори доста спорен. Критиките срещу Саркози се умножиха, когато той прие в Париж с големи почести либийския ръководител Муамар Кадафи. Тогава опозицията от левицата направо се развихри, обвинявайки го, че е заменил своята дипломация за правата на човека с дипломацията на чековата книжка. "Френският президент демонстрира доста голямо аматьорство", смята Филип Моро-Дефарж от Френския институт за международни отношения. Той припомня, че в политиката енергията никога не е била достатъчна. Възстановяването на прекъснатите отношения с американския приятел и сближаването с НАТО вече не могат да убедят никого. Саркози уверява, че така Франция става все по-влиятелна. Мнозина, в това число и от десницата, обаче виждат в тези стъпки само нагаждане на френската политика към тази на Вашингтон. И опозицията не пропуска да посочи противоречията във френската дипломация. "Саркози обеща да защитава правата на човека, но първата му визита зад граница беше при диктатора Омар Бонго в Габон", припомня Ноел Мамер от френската Партия на зелените.