Димитър Чобанов Източникът на кризата на международните пазари е разхлабената парична политика на централните банки и ускореното печатане на пари след 2000 г. Основната лихва в Съединените щати се понижава до 1%, а в еврозоната – 2%. Това е причина за множество непродуктивни инвестиции, които пораждат балони в цените на някои активи. Тези балони не са самофинансирани, те възникват за сметка на продуктивните дейности. Следователно по-малко реални спестявания остават за ефективни дейности, което възпрепятства формирането на капитал и богатство. Печатането на пари води до относително нарастване на непродуктивните срещу продуктивните дейности. Нови пари от нищото Когато се създават нови пари от нищото, както правят централните банки, ефектът не се усеща мигновено на всички пазари. Той се разпространява от един човек към друг и от един пазар към друг. Както всички останали, участниците на финансовите пазари се опитват да печелят пари. В резултат се създават нови продукти, за да се вземе голям дял от новосъздадените пари. Финансовите предприемачи се опитват да използват възможностите, създадени от експанзионистичната политика на централните банки и съответно от нарасналата парична маса. Докато централните банки продължават да наливат пари в системата, за да поддържат целта за ниски лихвени проценти, възникват множество дейности. Когато парите са в изобилие и лихвените проценти са изключително ниски, инвестициите в множество относително високодоходни активи с висок рейтинг стават много привлекателни. След като централните банки намалят печатането на пари, това подкопава различните дейности, водещи до балони в цените на активите. Вредите от разхлабената парична политика са сериозни, тъй като отслабват фундамента на икономиката. Политиките за противодействие на кризата е възможно още повече да влошат ситуацията. Именно затягането на паричната политика в момента влияе върху множество погрешни инвестиции. Паричната политика е видима чрез цените на стоките и услугите. Когато паричната маса нарасне, цените се повишават. Обратно – забавянето на потока от пари натиска надолу цените. По-затегнатото състояние поражда два ефекта. То намалява предлагането на реални спестявания за непродуктивните дейности и отслабва потока от пари за тях. Намалелият поток от реални спестявания започва да подкопава съществуването на неефективни дейности. Той на свой ред натиска надолу цените на продуктите от тях, които имат свойството да спадат рязко по време на кризи. Така допълнително се понижава потокът от инвестиции в тези дейности. В резултат цените на запасите от продукти също спадат рязко, което още повече засилва натиска върху тези дейности и води до по-малко финансиране. Двигателят са реалните спестявания Обратно на тях - дейностите, които генерират богатство, не се нуждаят от парична експанзия за съществуването си и фактически набират скорост. Понижението на цените на техните продукти е по-слабо и е възможно изобщо да не се случи. Техните продукти представляват най-висок приоритет за потребителите. Тъй като реалният доход на потребителите спада поради вредното въздействие на разхлабената парична политика, стоките и услугите от непродуктивните инвестиции може изобщо да не бъдат потребявани. В момента в големите икономики по света се усещат последствията от затягането на паричната политика. Стопанският растеж се оценява на базата на БВП, който е сумата от пари, похарчени за крайно потребление. Скоростта на печатане на пари определя до голяма степен темпа на растеж на БВП. По-високият темп на нарастване на парите е следван от по-висок растеж на БВП, докато забавянето на нарастването на паричната маса е следвано от отслабване на растежа на БВП. Двигателят на стопанския растеж обаче не са парите, а реалните спестявания. Ако обемът на реалните спестявания намалява или е в застой, тогава икономиката ще ги последва независимо от дейността на централните банки. Начинът, по който определен сектор реагира на по-затегнатата парична политика, зависи от степента, в която секторът е бил заразен от балона на цените. Колкото по-голям е процентът на балонни дейности, толкова по-сериозен ще е ефектът от по-затегнатото състояние. Ако обемът на спестяванията се свива или се запазва, това може да означава, че балонните дейности доминират и кредитната експанзия на търговските банки вероятно ще спре. Разбира се, централната банка може да отвори кранчето и да залее икономиката с пари, но това не означава, че банките ще се заловят с повишаване на кредита. Ефектите за България Ефектите за България ще се изразяват в няколко направления. Може да се очаква спад на относителния дял на преките чуждестранни инвестиции в БВП поради намалената ликвидност на международните пазари. Това ще засегне цялостната инвестиционна активност в икономиката, която ще се понижи. Цените на недвижимите имоти в някои региони ще спаднат, като това ще се повлияе както от по-слабия поток чужди инвестиции, така и от забавянето на растежа на кредитите. Кредитите ще са зависими до голяма степен от реалните спестявания, така и от политиката на ЕЦБ, която се очаква да повиши основните си лихви. Това ще допринесе за покачване на лихвите по депозити и кредити и ще оскъпи финансирането за фирмите. Кредитите ще повлияят и върху размера на потреблението, като може да се очаква търсенето на необходимите стоки да намалее, което да забави и растежа на вноса им. От друга страна, износът вероятно няма да бъде сериозно засегнат поради по-ниските цени на предлаганите от българските фирми стоки и услуги. В резултат дефицитът по текущата сметка на платежния баланс вероятно ще се понижи. Намалената стопанска активност ще допринесе за закриване на някои работни места и повишаване на коефициента на безработица. Това ще създаде натиск върху държавния бюджет за увеличаване на социалните разходи, а от друга страна, ще понижи растежа на приходите. Това ще намали излишъка в бюджета или дори ще доведе до дефицит. Комбинацията от дефицит в бюджета и по текущата сметка ще представлява сериозно изпитание за българската икономика и валутния борд, като е трудно да се прогнозира крайният резултат. Последиците от финансовата криза върху българската икономика ще са сериозни и затова е много важно каква ще бъде стопанската политика. Тя трябва да бъде благоразумна и насочена към реформиране на публичния сектор и повишаване на ефективността му. Средата за бизнес трябва да продължи да се подобрява, като се понижава данъчната тежест, намаляват се разходите на бизнеса за съобразяване с регулациите и по-добре се защитава правото на собственост. В такъв случай устойчивостта на икономиката ще се повиши и въздействието на кризата ще бъде смекчено. *Заглавието е на редакцията.